Загадката на Уайвърн

ГЛАВА 15ХАРИ ПРИСТИГА

Стана шест часа, после седем и едва към седем и половина, когато почти се бяха отказали, Хенри Феърфийлд пристигна в Грейндж.

— Как е госпожа Феърфийлд? — провикна се младия господар Хари, докато прекосяваше стаята, и целуна красивата буза на Алис. — Мамицата му! — провикна се той като мъж в игрален дом. — Май те целунах, нали? Не му позволявай да се сърди, изобщо не съобразих, Чарли, не повече от онзи тип, който прибрал в джоба си парите за фермера Глийсън на последния панаир в Трътбъри. Как си ти, Чарли? Радвам се, че старата къща все още има покрив след последната буря. На теб харесва ли ти, Алис? Тук май е скучновато, обаче вие сте толкова влюбени, че ще се наврете къде ли не — в обора, в поилката на конете дори, — само и само да сте заедно. „Обичах хубавата Лола повече и от пържола“, нали така се пее в песента? Което ми напомня — този дом може ли да предложи на един изгладнял човек резен телешко или овнешко и кана бира? Самопоканих се на вечеря, а това понякога е нож с две остриета.

Мастър Хари беше шегаджия, малко непохватен и провинциален — майтапеше се и го правеше най-охотно, когато подмамваше събеседника си към така наречената от него „лесна работа“, тоест глупав облог.

Шеговитостта му обаче прикриваше доста голяма проницателност, а също и някои опасни качества.

Докато поднасяха на масата скромната им вечеря, прямият Хари разпитваше господаря и господарката на Каруел Грейндж по същия небрежен начин за всякакви битови подробности, а когато научи, че в къщата има само един салон, който можеха да използват, веселието му стана неудържимо.

— Честна дума, вие сте по-зле и от обущаря от песента, който „живеел в обор — за него салон, и кухня и хол“, понеже в песента не се споменава обущарят да е имал съпруга, така че той бил сам, а вие сте двама, нали така, Алис? Двама души под една качулка, при това доста тесничка. Ха, ха, ха!

— Кога се върна в Уайвърн? — попита Чарлс Феърфийлд след доста дълга пауза.

— Снощи — отговори брат му.

— Видя ли стареца?

— Едва тази сутрин — отговори Хенри с весела усмивка и метна лукав поглед на Алис.

Само че младата жена не го забеляза, защото гледаше унесено и тъжно настрани, вероятно мислеше за стария господар, укоряваше се и, убеден съм, не чуваше какво си говорят.

— Закуси ли с него?

— Разбира се, че закусих!

— И?

— Какво и? Нищо особено — само ми показа колко е дълъг бастунът му — бастунът и ръката заедно — да кажем около пет фута и шест инча. Съветвам те, братко, да не се доближаваш на разстояние от пет фута и шест инча от стария джентълмен, поне докато не се поохлади малко.

— Не, няма да опитваме подобно нещо — съгласи се Чарлс, — а той може да се поохлади, както казваш ти, или да успокои гнева си, когато пожелае. Аз не давам и пет пари. Беше много ядосан, но както знаеш, понякога бурята и пламъците отминават и бурята не вреди на никого.

— Надявам се — отвърна Хенри през смях. — Предупреждавам те да не му се мяркаш пред погледа, и го правя противно на собствените си интереси. Колкото повече се дъвчете със стареца, толкова по-добре за мен.

— Той не може да ми вземе имението, Хари… Обаче не искам да се срещам с него… никога не съм го обичал много, а пък сега той със сигурност ще се радва да стигна до просешка тояга.

Хари отново се засмя и попита.

— Някога да си чувал мечка с болна глава? Ето това е той в момента, предупреждавам те. Мисля, че ще се опита да ти отнеме каквото може.

— Ами да го направи. Ако го даде на теб, Хари, няма да се сърдя — отговори по-големият син.

— Красива реч, бог да благослови оратора. Ще ми сипеш ли чаша бренди? Червеното вино не ми допада. Освен това ще те разоря — добави той и пак се засмя.

— Имам две бутилки от три години. Да, ще ти сипя бренди, имаме.

— Ще го донеса — каза Алис, ободрена от новите си задължения като домакиня. — То е… струва ми се, че е тук — каза тя и отвори един от шкафовете, вградени в ламперията.

— Остави на мен, скъпа. Трябва да се сетя къде съм го сложил — каза Чарлс, стана, взе от нея ключовете и отвори друг шкаф.

— Толкова съм глупава — отбеляза Алис и се изчерви, когато й отнеха ключовете. — И толкова безполезна. Но ти си прав, както винаги, Чарли.

— Прекрасен човек, нали? — каза Хари и намигна приятелски към Чарли. — Не познавам съпруг, който в началото да не е такъв. Чакай малко, докато украсата падне от курабийката. Старата Дулчибела… как е тя? Никога ли не ти е купувала направен от курабийка съпруг на панаира в Уайвърн? Всички ги сполита едно и също най-напред се олющва украсата, после му отхапват главата, а накрая го сдъвкват целия. Конякът не е никак лош, откъде го купи? Разбира се, че не знаеш. Боже, наистина е хубав.

— Радвам се, че ти хареса, Хари — каза брат му. — Много мило от твоя страна да ни посетиш толкова скоро. Ще го правиш често, нали?

— Ами помислих си, че не е зле да дойда и да ви кажа как вървят нещата, но… Има ли някой там? — Той надникна над рамото на брат си, за да се увери, че старата прислужница не е наблизо и не чува. — Обаче не трябва да казваш на никого в Уайвърн, че съм идвал, защото това няма да ми се отрази добре пред стареца, а няма смисъл да го дразня.

— Не се тревожи за това, Хари. Знаеш, че аз съм прогонен. Никога вече няма да зърна лицето на стареца и няма да му пиша, разчитай на това.

— Нямах предвид само него — отговори Хари и отново напълни чашата си. — Не казвай на никого в Уайвърн, ти също, Алис. Тази вечер се връщам в Барнсли, а оттам ще отида в Долинг, а после на юг към Лей Уотън и чак тогава в Уайвърн. Ще му тръсна безобразна лъжа, ако задава въпроси.

— Не се бой от такива неща, Хари — успокои го Чарлс.

— Да се боя ли? Не се страхувам от него!

— Тогава не си ги въобразявай — рече Чарлс.

— Само че аз не съм като теб — продължи Хари, — аз нямам къща и малко земя, на която да разчитам, нали разбираш? Здравата ще загазя, ако го ядосам. Ще ми тръшне вратата на Уайвърн под носа, ще ми спре издръжката, ще продаде конете ми и ще ме остави на адвокатите да се боря за правата си. А не мога да дойда тук и да живея на ваш гръб.

— Винаги си добре дошъл, Хари — каза Чарлс.

— Винаги — повтори и жена му, за която всички близки на Чарли бяха добре дошли.

Само че Хари продължи с речта си, без да си прави труда да им благодари:

— Вие сте си добре тук, а мен няма кой да ме чуе… Хич не ми пука, ако ме изгони, само да не се налага да обяздвам коне и да троша камъни, за нищо на света! Вече достатъчно рискувах заради вашата история… И пак бих го направил, ако се наложи, ама защо насила да се забърквам в неприятности.

— Заради мен ли, Хари? Нали не ме мислиш за такъв глупак? — възкликна Чарлс.

— Нали ще признаеш, че бях до теб през цялото време, не казах и една излишна думичка — и пак ще го направя, наистина.

Чарлс взе едната ръка на този щедър по душа човек, Алис хвана другата, а скромният им благодетел се усмихна грубовато, поизчерви се и сведе поглед, когато те започнаха красноречиво да го отрупват с благодарностите си.

— Гледай само как ми благодарите двамата. Винаги казвам на хората: „Задръжте си благодарностите и направете същото за мен, ако се наложи“. От сладки приказки полза няма, така че нито дума повече.