Загадката на Уайвърн

ГЛАВА 50БЕРТА ВЕЛДЕРКАУСТ

Хари Феърфийлд прекоси Кресли Комън и когато стигна до разклонението на пътя, водещо на изток, пое по него към Хадъртън.

Изглеждаше доста уверен, когато забави крачка в подножието на дългия нисък хълм между необработваемата земя и града.

В джоба си имаше къса лула с голяма чашка с метално капаче. Натъпка я с тютюн — когато пушеше така, харчеше по един шилинг, а Хари бе пестелив, — и скоро лулата бе готова.

Наркотичното вещество подпомогна мисловните му способности, а той имаше доста неща, върху които да разсъждава. Щеше да посети старата си познайница Берта Велдеркауст в сегашното й положение и обмисляше как ще е най-добре да подходи към нея.

От такива размисли — твърде смътни и нестройни, за да бъдат сведени до логическа последователност, — все пак се раждат заключения, които не са никак маловажни и са доста отвлечени. Хари вече беше изпушил лулата си и сведе поглед от върха на възвишението към красивото градче сред дърветата с неговата стара камбанария, съда, дома на енорийския свещеник и високата укрепена сграда вдясно, където в момента бе затворена личността, която се канеше да посети.

След като спази всички формалности, той получа правото да влезе и разрешението да посети таз личност, само че тя с удоволствие предпочете да го накара да я почака известно време, преди да се появи. Хари се ядоса и изгуби търпение, още повече, когато научи, че при нея е някакъв приятел на чай, който й чете вестника.

Тъй като Хари Феърфийлд бе човек, който не желае да се принася в жертва безпричинно, читателят може да заключи, че целта на посещението му не беше да помогне на старата кримка. Ако беше така, той щеше да напусне град Хадъртън, без да си свърши работата, но Хари все пак изчака и най-накрая бе приет.

Тази дама, Берта Велдеркауст, бе предпочела да се представи на съседките си по килия като госпожа Берта Феърфийлд от Уайвърн, защото предпочиташе този стил и тази титла пред името, с което бе влязла в затвора.

Когато Хари Феърфийлд влезе в малката й килия, той я завари издокарана и нагиздена, но това не го изненада.

Беше си облякла небесносиня сатенена рокля, прихваната от едната страна с букет от изкуствени цветя. На главата си имаше дантелен шал и сложна прическа, прихваната миниатюрна диадема с римска перла в средата и с висулки от двете страни. На шията си носеше огромен двоен наниз от римски перли и беше обута с розови плюшени пантофки, украсени с мъниста и с катарами. Зловещата фигура бе приседнала на ръба на дървеното си легло, за да го посрещне, и приличаше на принцеса от пантомима. Вероятно се труфеше така, за да внуши на хората в затвора какво важно обществено положение заема. И сигурно донякъде успяваше.

— Здравейте, госпожо, дойдох да ви съобщя някои новини — каза той веднага щом вратата се затвори. — Мили боже, направо ми спря дъхът, когато ви зърнах.

— Жалко, че такъв хубав мъж е останал без дъх, много жалко! Защо не си тръгнеш, и бездруго не съм те канила да идваш, и не си върнеш дъха сред въздуха на моето място?

— И кое е това място? Нали не е старият град Хокстън?

— Съвсем не. Уайвърн, мило дете — отговори тя и тихо и подигравателно се засмя.

— О, благодаря ви… да… да… Да, може да подишам от въздуха там, както предложихте.

В края на тази реч господарят Хари се изплези на сляпата дама с възмутителна гримаса.

— Повече няма да крия името си — каза тя. — Аз съм госпожа Феърфийлд от Уайвърн.

— Възможно е — спокойно отговори той.

— Казах, че съм госпожа Феърфийлд от Уайвърн — повтори тя.

— Ау! — отвърна Хари.

— Животно! Какъв беше този звук?

— Ще ти кажа след малко. Хайде, не се сърди, да не губим време.

— Тук имам предостатъчно време — иронично се засмя тя.

— Да, това е така за някои, няма да отричам, обаче други здравата се бъхтят, нали? Стига на нас да не ни си случи, можем да изтърпим бездействието, защото колкото и да е неприятно, чувам, че заниманията тук са по-неприятни — засмя се Хари.

— Приятен, както винаги. Такъв си е моят Хари — отново иронично се засмя дамата.

— Предполагам, че си научила за горкия Чарли?

— Да, разбира се. Не всички са като теб. Научих и не ти благодаря за това — отговори тя рязко и извърна към него бледото си и злобно лице.

— Но, скъпа моя, не можех. Имаше трудности, отвсякъде ме следят нечии уши и очи, а и бях сигурен, че не след дълго ще научиш. Значи си чула, но може би не си чула следното — родило се е дете от този брак!

— Брак! — едрата холандка изруга и избухна в неблагозвучен смях.

За момент Хари се притесни, но смехът й не беше истеричен — беше просто емоционален и служеше за отдушник на събираната от отдавна ярост и презрение.

— Както и да е, родило се е дете, момче. Здраво и хубаво детенце с голяма плешива главичка и ревяща уста. Хубаво бебе като всяко друго.

— Копелето ще изгние на бунището и ти няма да му помагаш — заяви дамата.

— Нито се меся, нито се бъркам. Не се интересувам от Уайвърн. Предпочитам да имам джобове, пълни с пари, отколкото къща, пълна с дългове. Както и да е, него вече го няма.

— Трябваше да спазвам траур — заяви Берта Велдеркауст, следвайки някаква своя скрита посока на мисълта.

— Ами… никой няма да те гледа тук — възрази Хари.

— Ако имах пари или кредит, щях да си поръчам траурна рокля.

— Много мило от твоя страна — каза Хари. — Защо все пак се обличаш така… като онази дама със стъклените пантофки, Пепеляшка от приказките, когато отива на бала в двореца?

— Според теб трябва да се обличам като Пепеляшка в каменовъглената мина, така ли?

— Не бих разсмивал човек, който не е в настроение да се смее… Но както и да е, няма значение… облеклото няма голямо значение.

— Може да няма, но може и да има. Много добре знам коя съм и няма да се занемаря — отговори Берта. — Не искам да се изгубя сред тези хора. Ще се постарая да се отличавам, твърде високо стоя, за да стъпвам в калта.

— Твърде високо, за да стъпваш в калта и твърде високо, за да стъпваш по тротоара — закачливо каза Хари, приковал поглед върху тази импулсивна жена и леко отдръпна стола си назад, за да осигури по-добра позиция. — Струва ми се, че съвсем скоро, ако не внимаваш, ще бъдеш толкова високо, та краката ти няма да стигат до земята. Говори се, че човек политал доста нависоко и вече не докосвал земната твърд дори с върха на пръстите си… имам предвид бесилката… Боя се, че в крайна сметка точно това ще те сполети.

С тези думи Хари се изправи с намерението да излезе, ако е възможно, без да се унижи дотам, че да се сбие с тази жена.

Едрата дама, облечена със светлосин сатен и с огромни перли, се наведе напред с изопнато лице, но нито протегна ръка, нито се опита да се изправи. След това въздъхна дълбоко и облегна раменете си на стената.

„Този път се размина“, помисли си Хари.

— Благодаря, ти си мило момче както винаги — тихо се засмя тя. — Иска ти се, несъмнено, но не го мислиш. Знам го.

— Защо ще ми се иска да те обесят, Берта? Не ставай глупава! На мен не ми пречиш и никога няма да ми попречиш. Това момче се роди и аз по свои собствени причини се радвам, че стана така — радвам се, че го има и че Уайвърн ще стане негов, а не мой, никога!

— Хари, скъпи, много добре знаеш, че ако можеше, щеше да отровиш това момче — тихо и провлечено каза тя и се изкиска.

— Лъжкиня! — Хари внезапно почервеня, а после стана смъртно блед.

— Ти лъжеш! Така че да спрем дотук.

Последва мълчание. Жената не беше сърдита, а отново се изкиска и кимна.

— Не мисля за Уайвърн, никога не ми е пукало за имението. Имам си причини и никога не съм го искал. — Той изруга гневно и удари с длан по масата. — Но няма да допусна да съсипеш това момче, моята собствена плът и кръв, моя племенник. Не, не, Берта, това никога няма да стане, момчето трябва да получи своето. Ще се погрижа да живееш удобно, но другото няма да стане — ще видиш, че по никакъв начин няма да стане.

— Говори ясно, човече, какво искаш да кажеш? — подкани го Берта.

— Хайде, стига, Берта, ти не си глупачка — подразни я той. — Ти си най-трезвомислещата жена от тук до Лондон. И макар да си доста избухлива, не си чак толкова лоша, колкото ни накара да смятаме — прибързаната ръка невинаги е най-опасната. Защо го направи, жено? Съжалявам, че си се наранила и щях да ти помогна да се измъкнеш от тази каша непокътната, ако ми беше дала възможност.

— Хайде, кажи ми какво си си наумил, Хари Феърфийлд? — попита тя.

— Дори да ти кажа, няма да се получи нищо, ако си озлобена към това момче, а и двамата с теб знаем, че никога не си била женена за горкия Чарли.

— Лъжец! — извика дамата с горчивина. Бяха наравно по въпроса за честта.

— Стига, Берта, помисли, помисли. Не бързай, а се вслушай в разума и аз ще се погрижа за теб по-добре от петдесет съпрузи.

— Да не мислиш, че нямам кой да ме съветва? Наела съм господин Уайнъл, най-добрия адвокат в Хадъртън. Знам какво правя.

— Колкото по-добре знаеш, толкова по-доволен ще бъда. Само че адвокатите си падат по караниците — те рядко се целуват и сприятеляват, преди това хубавичко да си поизцапат ръцете, а на клиентите им идва до гуша от закона. Затова е по-добре приятелите да се събират и да постигнат някакво споразумение, преди да се стигне до такава мелачка. Казвам ти, ще се погрижа за теб. Обещавам ти, стига да не вдигаш никакви скандали.

Тя се засмя тихо и презрително.

— О, господарят Хари, горкичкото момче, май си уплашен, така ли е?

— Адски много грешиш — отговори той. — Изплашен съм бил! Я да видим кой е изплашен. Знам, че не е имало брак — знам го, затова не ми ги пробутвай тия, че само ще пострадаш. Каква полза да си пъхаш главата в торбата?

— Ти ще си я пъхнеш в торбата. Кой ще го направи?

— Несръчни са пръстите, които не могат да вържат един възел, жено. Хайде, ти си умна жена, недей да приказваш глупости. Знам всичко по въпроса. Ако се опиташ, се свърши зле. Не можеш лесно да излъжеш Хари Феърфийлд. Не знам досега някой да ме е лъгал, затова няма никакъв смисъл да ме баламосваш.

— Ако беше така, сигурно щях много да те харесвам, защото страшно приличаш на мен — отговори тя.

— Аз не се опитвам да те баламосвам, жено, нито пък да те продам. Винаги си била малко прибързана и си действала необмислено, но това не е най-лошото. Ние Феърфийлд също сме такива, затова не бива да съдим строго другите горещи глави. Не познавам жена, изискана или простовата, която да може да се мери с твоята външност или със сладките ти приказки, а освен това се обличаш много хубаво. Ако можеше да гледаш, щеше да видиш пред себе си един човек, който те харесва.

Хари Феърфийлд повтори хвалебствията си за нея и ги подкрепи с клетва.

— С, „ако“ всичко става — повтори дамата и въздъхна удовлетворено. Изговори думите с чужд и провлечен акцент, който придаде много странно звучене на познатата фраза.

— Добре казано, Берта! В този момент няма друга жена, която да е толкова красива като теб — възкликна той.

— Не и онова девойче в Каруел Грейндж, нали?

— Алис ли? Не е достойна дори да ти прислужва. Ако можеше да я видиш и да се погледнеш в огледалото, сама щеше да си отговориш на въпроса — отговори й той.

— Ето пак — „ако“ можех да се видя в огледалото… Не съм го правила от четиринайсет години… Ако можех да я видя онази глупачка, ако, ако… — каза тя и се предаде на гнева. — Същата стара поговорка: „с, «ако» всичко става“. Старата госпожа Тарнли я употребяваше, мътните да вземат тази вещица… — избухна Берта отново, — трябва да я вържат на колелото и да й натрошат костите с чук.

— Мен, ако питаш, да я пометат с метлата на дявола и да я смажат от бой — каза Хари. — Но да поговорим за теб. Да ме обесят, ако лъжа, но никога не си изглеждала толкова добре — няма друга с такава фигура и, честна дума, с всеки изминал ден все повече се разхубавяваш. Харесвам високи жени, но ти ги слагаш всички в малкия си джоб, честна дума. На теб дрехите ти стоят толкова великолепно.

— Не си мисли, че обичам комплиментите, глупак такъв — през едното ми ухо влизат, през другото излизат — каза дамата с хитра усмивка и поклати глава.

— Боже, жено! Какви комплименти? Защо да ти правя комплименти? Просто те познавам от толкова отдавна, че говоря, каквото ми дойде на уста, и наистина е жалко, че нямаш пари, за да се обличаш, както ти се иска.

— Никога не съм имала — отговори жената.

— Никога… много добре знам… и ако не ме послушаш, ще имаш още по-малко.

— Ти не знаеш много по въпроса — спокойно каза Берта.

— Стига, Берта, престани да ми противоречиш. Знам доста за всичко. Никога не е имало брак, никога.

— Докато Чарли беше жив, никога не си го казвал. Винаги си подкрепял мен.

— Няма да лъжа заради никого — намусено отговори Хари.

— Нямало да лъже! Че защо, и бездруго цял живот лъжеш. За жълти стотинки си готов да излъжеш! Винаги лъжеш, нещастник такъв!

— Стига, Берта, успокой се! Никога ли не си чувала да говорят, че мъжете от рода Феърфийлд са луди глави? А нали е казано да не удряш луд кон по главата?

— Вярно е и точно затова е толкова болезнено — засмя се тя.

— Никога ли не си чувала, че лошите шеги пораждат омраза? — засмя се той. — Но няма нищо, не ти се сърдя, изобщо. Харесва ми, че говориш открито. Не ми допадат лигавите приказки на префърцунените богаташи. Харесва ми да е грубичко от време на време. Ако и ти се държеше прекалено вежливо, нямаше да мога да говоря открито, а това също нямаше да ми хареса.

— Хайде стига де! Още колко ще дърдориш?

— Да ти го кажа ли кратко и ясно? Ще ме изслушаш ли? — попита той.

— Аха.

— Ето как стоят нещата — ако не подпишеш това, мисля, че ще те обесят.

— Нищо подобно — тихо отвърна тя.

— Напротив, напротив… кълна се.

— Напротив — повтори Берта със същия тон. — Кой ще го направи? Чарли го няма и колкото и зле да се държеше с мен, никога не би направил такова нещо. И Алис няма да го направи, нали лично ти е казала? Повярвай ми, информирана съм по-добре, отколкото си мислиш. Затова не си мисли, че съм чак толкова разтревожена.

— Искам да те сваля от въжето, а ти не ми даваш възможност — каза той.

— Благодаря ти, добри ми Хари — подигравателно се усмихна тя.

— Дошъл съм днес, а след десет дни ще се гледа делото.

— И ще ме оправдаят. А аз ще повдигна отделни обвинения срещу всички, които са замесени в това, че сега съм тук. Питай адвоката ми — каза дамата пребледняла и с гневна усмивка.

— Освен това ще дойде съдия Риск, така че ти по-добре питай адвоката си дали той си пада по бесенето, или не.

— Лукав звяр! Няма да успееш — саркастично заяви тя.

— Е, Берта, ще дойда точно след една седмица и това е последният ти шанс, защото днес ще започне всичко и никой няма да може да го спре.

— Бог да се смили над нас! — изстена тя с противна насмешка и вдигна нагоре незрящите си очи.

— Може би скоро ще кажеш нещо такова пред журналистите, ако не си направиш труда да се вразумиш, преди да е станало твърде късно. А сега ме чуй веднъж завинаги, защото ще го кажа за последен път. Всичко, което казваш е вярно: Чарли го няма, а ако беше тук, а не на оня свят, щеше да е все едно, защото нямаше да си помръдне пръста, нито пък щеше да страда. Същото важи и за Алис. Само че ако не подпишеш този документ до същия ден другата седмица и не спреш да се противиш — на това място Хари изруга грозно, — може и да си сляпа, обаче ще ти отворя очите и лично ще повдигна обвинение срещу теб. Довиждане, госпожо, и си помисли добре.

Хари Феърфийлд излезе от стаята и все още бе в плен на мрачното усещане от края на разговора, когато стигна до малката странноприемница, в чийто обор няколко седмици преди това брат му Чарлс бе оставил коня си по време на последното си посещение в Хадъртън.