Загадката на Уайвърн

„Скъпо мое мъниче, трябва да наредиш на Дулчибела да събере багажа ти. Том ще докара двуколката в единайсет часа. Отидете в Уикфорд и там сменете конете, после продължете до Лонсдейл, където най-сетне ще се видим. Там и тогава твоят нещастен и влюбен Рай ще ти разкрие плановете си и причината за това неочаквано заминаване. Трябва да се придвижваме на кратки преходи, за да заблудим евентуалните си преследвачи, а после ще настане спокойно и относително щастливо време за моята малка уплашена птичка. Живея с надеждата за срещата ни. Скоро ще се измъкнем от всички неприятности и твоят скъп Рай ще бъде щастлив на единственото място, където може да бъде щастлив — заедно с теб. Оставям ти десет лири. Не плащай нищо на никого в Грейндж. Кажи, че аз съм ти наредил. Ако тръгнете от Каруел не по-късно от единайсет, ще стигнете в Лонсдейл преди пет. Не се бави да събираш повече багаж, отколкото ти е нужен. Остави всичко на грижите на старата Милдред, а след ден-два можем да й пишем да ни изпрати каквото е необходимо.

Винаги ще бъдеш моята боготворена малка женичка. Твой любящ Рай.“

„Скъпи Хари, сигурно вече ти е ужасно неприятно да виждаш почерка ми. Писмата ми винаги ти създават неприятности. Но както сам ще видиш, самият аз съм затънал в толкова сериозни неприятности, че си позволявам отново да те помоля за помощ, ако ти е възможно. Ти най-добре ще прецениш дали и как можеш да ми помогнеш. Всъщност онова, от което ти се опасяваше, се случи. Онази личност, към която може би в миналото имах известна вина, със сигурност няма право да ме обвинява в липсата на щедрост и на загриженост, но явно е решила да ми навлече всички възможни главоболия. В този момент тя е тук, в Грейндж. Не бях у дома, когато е пристигнала, но ме предупредиха навреме. Вероятно трябваше да не се връщам, но реших, че не мога да го направя, без най-напред да проверя как точно стоят нещата в Каруел. Така че сега съм тук и това е известно единствено на старата Милдред, която ме осведоми че въпросната личност е останала с впечатлението, че ти — а не аз — си се оженил и че в къщата живее твоята съпруга. Тъй като ти не си виновен за тази измама, моля те, остави я да мисли така. Ще замина от тук преди изгрев, а посещението ми продължи едва четири часа. Оставям писмо за горката Алис, в което я моля да ме последва утре — може би трябва да кажа «тази сутрин» — в Лонсдейл, където ще се срещнем. След това ще продължим към Лондон, а оттам засега смятам да се доберем до някое спокойно местенце на континента, където възнамерявам да се скрия, докато нещата се успокоят. Засега искам — умолявам те — да направиш за мен следното: продай всичко в Каруел, което може да бъде продадено — коня, мулето, двете магарета, каруците, плуговете и т.н., всъщност всичко извън къщата. Дай фермата под наем на племенника на Милдред, който искаше да я вземе миналата година. Заедно с градината тя е деветнайсет акра. Искам той да я вземе, стига да плаща справедлив наем, защото съм уверен, че ще се отнесе добре към леля си, старата Милдред. Той трябва да й дава обичайните количества зеленчуци, мляко и всичко останало от фермата, а тя може да запази стаята си и кухнята и да получава обичайните осем лири годишно. Бъди добър, погрижи се за тези неща и се постарай да превърнеш в пари всичко, което можеш. Ще се наложи да започна с крайно оскъдни средства, затова всичко, което можеш да вземеш, ще е добре дошло. Ако пишеш тайно до Дж. Дилк на старото място в Уестиминстър, писмото със сигурност ще стигне до мен. Не знам дали се изразявам разбираемо. Сигурно се досещаш колко съм объркан и нещастен. Но няма нужда да ти описвам всичко. Само те моля хиляди пъти за извинение заради главоболията, които са свързани с тази моя молба. Но, скъпи Хари, запитай се само кой друг имам аз, нещастникът, на земята, освен брат си, към когото да се обърна в нужда. Сигурен съм, че добрият ми Хари ще разбере колко е спешно. Всеки съвет, който можеш да ми дадеш за самотните ми тревоги, е добре дошъл. Мисля, че казах всичко — поне това, за което се сещам толкова набързо и толкова нещастен… Чувствам се ужасно безпомощен. Но ти си умен човек, винаги си бил… много по-умен си от мен и съм сигурен, че знаеш как да се оправиш с нещата. Бог да те благослови, скъпи Хари, знам, че няма да забравиш в какво затруднение се намирам. Винаги незабавно си ми се притичал на помощ, а аз никога друг път не съм се нуждаел толкова силно от приятел като теб, защото всяко забавяне, може да предизвика огромни трудности.

Завинаги твой любящ те брат, скъпи Хари,

Чарлс Феърфийлд, Каруел Грейндж.“