Загадката на Уайвърн

ГЛАВА 21БИРАТА И ДУМИТЕ НА ХАРИ

Най-накрая Хари погледна през прозореца, облегна се назад на стола си и каза нехайно, но тихо:

— Казвал ли си нещо на Алис, преди да дойдете тук?

— На Алис ли? — попита Чарлс, болезнено свъси лице и пребледня. — Защо да го правя?

— Ти най-добре си знаеш, разбира се, но си помислих, че може и да си й казал нещо — отговори Хари и се протегна с престорена прозявка.

— Не — повтори Чарлс, сведе поглед и се изчерви.

— Значи никога нищо не е чувала за това? Просто те питам, скъпи ми братко. Ти много по-добре от мен знаеш как трябва да постъпиш, но се боя, че старата негодница ще ти създаде неприятности. Ще пише писма, може дори да отпечата нещо по вестниците. Само че ти не получаваш вестници тук, така че няма да те връхлети изненадващо.

— Алис не знае нищо. Никога не е чувала за нея — каза Чарлс.

— Ще ми се и тя да бе чувала толкова малко за Алис — отбеляза Хари.

— Нали не искаш да кажеш, че… — поде Чарлс, но замълча.

— Мисля, че онази жена си е наумила нещо. Така ми се струва, доста е сериозно, ще видиш.

Чарлс се изправи и застана до прозореца.

— Не мога да разбера какво имаш предвид, Хари. Не разбирам какво си мислиш. Моля те, кажи ми какво си е наумила, ако имаш ясна представа.

— Не знам какво да мисля, но кълна ти се, тази си я бива! — отвърна Хари. — Бас ловя обаче, че е подочула повече, отколкото ни се иска, а ако е така, ще хвърчи перушина пред очите на всички.

— Не е имало нищо… никакво писмо, от месеци нямам вест от нея, откакто я видях за последен път. Струва ми се, че ако си е наумила нещо необичайно, щеше да ми пише. Не си ли съгласен? Смея да кажа, че онова, което си видял, е просто поредното неконтролируемо избухване, което не значи нищо.

— Надявам се — отбеляза Хари.

— Обвинявам се, не съм злодей, не съм имал лоши намерения, просто съм проклет глупак. Само че нещата са съвсем прости и няма никакво значение какво смята да прави тя, ама никакво — избухна Чарлс Феърфийлд. Няма да допусна нещо да уплаши горката Алис или да я направи нещастна. Как според теб ще е най-добре да постъпя? Къде ще е най-добре да отидем? — сниши гласа си той и погледна към вратата, защото внезапно си спомни, че е възможно Алис да влезе посред разговора им.

— Да отидете ли? Засега сте си много добре тук. Във всеки случай изчакай малко. Учудвам се обаче, че нищо не си казал на Алис — би трябвало да знае, преди да се ожениш за нея или както там го наричаш.

— Преди да се оженя за нея ли? — остро попита Чарлс. — Да се оженя за нея! Надявам се не се опитваш да оспорваш брака ми?

Чарлс впери в брат много строг и сериозен поглед.

— Че какво разбирам аз от адвокатски приказки и сложнотии, скъпи ми братко? Никога не съм проумявал нищичко от брътвежите им. Просто докато си говорим тук поверително, нещо — вече забравих какво — ме накара да се изпусна. Тази дама от Хокстън има ли семейство?

— Не знаеш ли, че няма? — отговори Чарлс.

— Вече знам, ама тя плямпа какво ли не.

— Хари, мисля, че ако ти наистина смяташе, че аз и тя сме женени, въпросът е твърде важен, за да го подметнеш просто ей така, нали? — попита Чарлс.

— Как така е важен? — попита Хари.

— Как ли, скъпи ми Хари? Не може да говориш сериозно. Нали не си забравил, че от това зависи кой ще наследи Уайвърн? — възкликна Чарлс.

— Боже! Уайвърн, разбира се! Господи, човече, изобщо не ми хрумна за Уайвърн! Ама че бъркотия! Ние от рода Феърфийлд като цяло сме дълголетници и понякога се женим доста късно. Ще живееш поне още четирийсет години. Боже, Чарли, трябва да мислиш за нещо по-вероятно, ако искаш хората да ти повярват. Няма да се хвана на това, няма — отсече той и се засмя.

— И аз така смятам и се надявам, защото както знаеш, ти писах за онова, което очакваме да се случи. Горката Алис е толкова щастлива. А ако се роди наследник, той ще е поредният господар на Уайвърн от рода Феърфийлд, така че не бих искал и сянка на съмнение да пада върху него, Хари. Радвам се, задето ми каза, че претенцията на тази проклета жена за брак с мен са лъжа.

— Е, ти си знаеш най-добре — каза Хари. — Много ще ми бъде мъчно за Алис, горкичката, ако изобщо се стигне до някакви неприятности.

Той погледна през прозореца към клоните на групите дървета, които меко улавяха слънчевата светлина, с поредното си състрадателно изражение.

— Неведнъж си казвал, при това не само днес, че знаеш не по-зле от мен, че в разказа на онази жена няма нищо вярно.

— Не идва ли някой? — попита Хари и се извърна към вратата.

— Не, никой — увери го Чарлс след кратко мълчание. — Наистина си го казвал, Хари, така е.

— Е, щом съм го казвал, така да бъде, обаче не си спомням — каза Хари. — Освен това съм сигурен, че допускаш грешка.

— Грешка ли? Какво искаш да кажеш? — попита Чарлс.

— Искам да кажа, че независимо дали имаш брак, или нямаш, не съм искал да кажа онова, което предполагаш. Не знам нищичко по въпроса, независимо какво си мислиш — упорито каза Хари.

— Знаеш всичко, което знам и аз, всичко съм ти казал — отвърна Чарлс Феърфийлд.

— И какво от това? Откъде аз или ти ще знаем дали това е истински брак? А и нито ти, нито някой друг може да се опре на думите ми, понеже не съм се прославил като специалист, който да разяснява закона, в случай че съдията среща затруднения — ядоса се Хари.

— Надявам се, че вярваш на фактите, които ти изложих? — строго попита Чарлс.

— Сигурен съм, че си искал да ми кажеш истината, а извън това не вярвам на нищо друго освен на онова, което самият аз съм казал. Повече нищо няма да кажа — заяви Хари, пъхна ръце в джобовете си и намусено погледна Чарлс с леко отворена уста.

Чарлс изглеждаше адски ядосан.

— Много добре знаеш, Хари, поне петдесет пъти си ми казвал, че в онази история няма нищо и че самата жена мисли същото — каза той най-накрая, след като се овладя.

— Това никога не съм твърдял, мамицата му — отсече Хари, който вече бе застанал с гръб към капаците на прозорците и бе пъхнал ръце в джобовете си. Докато говореше, преметна мускулестия си крак връз другия и с ъгълчето на окото си продължи да гледа нацупено към брат си.

Със същата ругатня брат му го обвини, че лъже.

Последва пауза, както когато линийката от барут до мината се е възпламенила и хората се питат дали ще избухне и самата мина. Листата шумоляха и мухите бръмчаха весело навън, сякаш в тези секунди не се случваше нищо особено, а голямата отмаляла пчела, която цяла сутрин обикаляше стъклото на прозореца и непрекъснато се плъзгаше надолу, продължи мъчителното си упражнение, сякаш в периметър от една миля около Каруел Грейндж не се случваше нищо интересно.

Хари бе здраво стъпил и с двата си крака в този вълшебен свят, свита в юмрук, едната му ръка се бе преместила от джоба върху бедрото, а от очите му струеше познатата ярост на мъжете от рода Феърфийлд.

Беше въпрос едва ли не на ези и тура, както би каза Хари, дали в този момент щеше да се разрази битка между двама Феърфийлд — кратка, остра и решаваща.

— Не обичам прибързаните приказки на гореща глава, няма смисъл братя да си посягат, хайде да се успокоим. Сигурно аз съм единственият приятел, който ти е останал, така че едва ли ще искаш да се скараме. Аз нищо не печеля — няма благодарност, само губя време и по-скоро си търся бой, отколкото да печеля пари — каза Хари след доста продължителна пауза.

— Сбърках, Хари, не трябваше да говоря така. Моля те за прошка — каза Чарлс и протегна ръка на брат си, който стисна пръстите му и отново ги пусна в доста кратко и студено ръкостискане.

— Не биваше да говориш така на човек, който се забърква в неприятности заради теб, освен това знаеш, че съм избухлив. Всички сме избухливи, така че не се дръж така с мен — заяви Хари.

— Сбърках, знам. Извинявай. Не знам какво друго да кажа — отговори Чарлс. — Но опитай да ме разбереш! Какво ще правя, ако се появят проблеми с малкото същество, което очакваме да се роди? Няма ли да е по-добре да съм вече погребан в двора на църквата в Уайвърн?

Все още зяпнал, Хари сведе поглед към протъркания килим. Ръцете му отново почиваха спокойно в джобовете. Помълча малко и каза:

— Ако беше споделил с мен всичко, което планираш да правиш с Алис Мейбъл, щях открито да ти кажа мнението си. А като ме питаш сега, мога да ти кажа само едно и то е — според мен си женен за другата жена. Ужасно я мразя, обаче това няма нищо общо. Аз бих излязъл на чисто и бих казал на Али всичко, да прецени сама. Боя се обаче, че ти не внимаваше и здравата сгази лука.

— А аз изобщо не се боя — отговори Чарлс силно пребледнял. — Само че за нищо на света не искам Али да се притеснява и да се тревожи точно сега. Освен това, Хари, понеже е най-добре да се говори открито, както каза ти, не мога да се избавя от мисълта, че мнението ти [в друг случай той вероятно би добавил и „паметта ти“] не е безпристрастно заради имението.

Чарлс говореше горчиво или сприхаво, вие си изберете. Само че Хари явно беше решил да се отнесе към проблема хладнокръвно и точно това направи.

— Честна дума, не бих се учудил — отвърна той през смях. — Макар че ако е така, кълна ти се, станало е несъзнателно. Възприемай го както искаш, това показва само, че човек пази ризата на гърба си, но повече пази кожата си. Сигурно точно това правим и двамата. Ще ти кажа само следното — помежду ни всичко е открито и е сложено на масата. Ще направя всичко по силите си за теб, нали не се съмняваш в това?

— Не, Хари, няма да ме измамиш.

— Разбира се, че няма. Както ти казах обаче, струва ми се, че онази в Хокстън си е наумила нещо…

— Да ми създава неприятности ли?

— Втълпила си е — продължи Хари, — че в цялата работа е замесена и друга жена и ако питаш мен, няма да си мирува дълго. Твърди, че ти е съпруга, и по един или друг начин ще нападне всяка друга жена, която твърди същото за себе си. Когато се ядоса прилича на подивял кон, готова е дори през стена да мине, за да те разкъса на парчета. Вдън земя да се бе продънила дано!

— Какво смята да прави според теб? — попита тревожно Чарлс.

— Честна дума, не знам. Но според мен няма да е зле да имаш петдесет лири в джоба, че да й затвориш устата, ако реши да предприеме някакви по-сериозни маневри. Ако чуя още нещо, ще те предупредя. Бездруго се задържах повече, отколкото смятах, а и не се видях с Али. Предай й поздравите ми и й кажи, че много съм бързал. Сигурно вече са нахранили коня ми. Доста се забавих.

— Много ти благодаря, Хари. Съвсем формална би била поканата ми да останеш още, защото не мога да ти предложа нищо, за което си струва да останеш. Такова е това място, а и аз съм толкова съсипан… надявам се, че се разделяме като приятели, нали?

— Най-добри приятели — безгрижно отвърна Хари. — Да ти се намират една-две пури? Да бъдат три, благодаря ти, много са хубави. Чака ме дълъг път, така че ще се опитам да го прекарам приятно. Винаги съм ужасно зает, иначе щях да ти отделя повече време. Дръж барута си сух и очите си на четири. Аз ще направя същото. Предай поздравите ми на Али и горе главата. Всичко ще се оправи, сигурен съм.

Вече бяха прекосили коридора и бяха в конюшнята. Докато възсядаше коня си, Хари се извърна, кимна и с прощална усмивка пое бавно по застлания с камъни двор и изчезна през портата.

Чарлс се радваше, че си е тръгнал, без да се срещне с Алис. Тя несъмнено щеше да усети, че нещо не е наред. Зачуди се дали да не иде в градината да провери как е съпругата му, но същото съображение го възпря. Вместо това той взе въдицата си и тръгна в противоположната посока, за да се опита да улови някоя пъстърва в потока, който прекосява долчинката на Каруел.