Загадката на Уайвърн

ГЛАВА 19ПРИБИРАНЕ У ДОМА

Когато най-сетне съпругът влезе в стаята, където тя го очакваше през онази нощ, Алис каза малко укорително:

— О, Чарли, стана токова късно!

— Не чак толкова, нали, скъпа? — отвърна той и погледна часовника си. — Божичко, късно е! Горката ми женичка, нямах представа.

— Сигурно съм много глупава, обаче толкова много те обичам, Чарли, че съм ужасно нещастна, когато не си пред очите ми.

— Съжалявам, скъпа моя, но мислех, че той има да ми каже много повече, отколкото всъщност ми каза. Като че ли поне за известно време кредиторите няма да ме притискат, освен това исках да разбера точно колко пари ще ми даде за един кон, който искам да продаде. Боя се обаче, че съдейки по думите му, няма да е много. Ама наистина, както и да го гледаш, двайсет лири са смешна сума, обаче в момента много ни трябват. Ако нямах такава умна и предпазлива млада съпруга като теб, наистина не знам какво щях да правя.

Той допълни комплимента с инстинктивно съчувствие към мъката, която виждаше изписана на красивото й лице.

— Тези неприятности няма да продължат много дълго, Чарли. Може би. Сигурна съм, че ще се появи нещо, освен това ще видиш колко внимателна ще бъда аз. Ще науча всичко, на което може да ме научи старата Милдред, и дори повече. Ще видиш каква домакиня ще стана.

— Ти си моето малко съкровище. Винаги говориш така, все едно ми пречиш, не знам защо. Съпруга като теб ми е от по-голяма помощ, отколкото съпруга с две хиляди лири годишен доход и с неразумните навици на изискана дама. Умната ти млада главица и обичливото ти сърце, скъпа моя, се равняват на огромни богатства, освен това вярвам, че ти си първата наистина добра съпруга, за която се е женил мъж от рода Феърфийлд. Ти си единственото същество, което имам на земята. Сигурен съм в това единствената ми близка.

С тези думи той я целуна, притисна я в обятията, а тя, с една огромна сълза във всяко око, го погледна и му се усмихна с неизразима обич. Останаха притиснати в тази прегръдка, неговите очи също се напълниха със сълзи, усмивката му отвърна на нейната, и сякаш за кратко бяха обгърнати от ангелско величие. Тя усети как ръцете му се напрягат и я придърпват по-наблизо.

Такива моменти идват случайно и отминават, но се запечатват в паметта, те са светлината, която винаги осветява тъмното и тревожно минало.

— Ще бъдем щастливи тук, малка Али, и аз… Независимо от всичко, скъпа моя!… Не знам защо се забавих толкова. Просто изпратих Хари по-далеч, отколкото смятах, а след като той тръгна, поскитах из Кресли Комън, размишлявайки по делови въпроси. Така, без да подозирам, съм разтревожил съпругата си и съм я оставил сама. Мога само да ти обещая за в бъдеще да бъда добро момче и да държа сметка за времето.

— Какъв си само… Толкова си добър към бедната си глупава съпруга — каза Алис.

— Иска ми се да бях, скъпа — каза той. — Иска ми се да можех да докажа поне половината от обичта си, но ще дойде и това време. Няма вечно да съм беден и безпомощен.

— Не трябва да говориш така, не трябва и да мислиш така. Тъкмо докато сме бедни, мога да ти бъда полезна нетърпеливо каза тя. — Опитите ми ще бъдат съвсем незначителни, но нищо няма да ме направи по-щастлива от това да се опитам да заслужа пое малко всички мили неща, които Рай казва за мен. Сигурна съм, Чарли, че въпреки всички грижи и проблеми ще успеем да живеем много щастливо и впоследствие винаги ще гледаме на дните си в Каруел Грейндж като на най-щастливите в живота ни.

— Да, скъпа, твърдо съм решил да бъдем много щастливи — каза той.

— Рай, нали ще споделяш с мен всичко, което те тревожи?

Плувналите й в сълзи очи бяха тъжно вперени в лицето му. Той отмести поглед и отговори:

— Разбира се, скъпа.

— О, Рай, да знаеш колко щастлива ме прави това! — възкликна тя. Но във възклицанието й имаше нещо, което казваше: „Само да бях сигурна, че казваш истината“.

— Разбира се, че ще споделям, скъпа. Ще ти казвам всичко, което би те интересувало, защото освен големите грижи има и по-малки. Нали разбираш, че не мога да ти обещая да помня всичко.

— Разбира се, скъпи — отвърна тя. — Исках само да кажа, че ако наистина много ти тежи и те измъчва, няма да се боиш да го споделиш с мен. Не съм толкова плашлива, колкото изглеждам. Не мисли, че съм глупава. Всъщност, Рай, повече ще се измъчвам, ако нещо ти тежи и го криеш, отколкото ако го разкриеш пред мен. Така че, ще ми казваш, нали?

— Нали и досега ти казвах, скъпа? Разбира се, че ще споделям — отвърна той малко раздразнено. — Вие, жените, по някакъв странен начин успявате да накарате мъжа да повтаря едно и също. Как не ви омръзва — на нас ужасно ни омръзва! Хайде сега, виждам, че ще се разплачеш!

— О, не, няма! — каза тя, поразведри се и направи печален опит да се усмихне.

— А сега ме целуни, бедничка моя съпруго, нали не ми се сърдиш? Не, сигурен съм, че не ми се сърдиш — подкани я той.

Тя се усмихна с много обич, за да го увери, че е така.

— А сега, мила моя, наистина стана много късно и ти сигурно си изморена, а пък аз ти държа речи… не, не държа речи, никога не държа речи…, но сигурно те дразня и ти досаждам, докато стотици по-приятни грижи изпълват главата на младата ми съпруга.

В монашеско усамотение, каквото цареше в Каруел Грейндж, дните минават бавно, но обърнеш ли поглед назад, месецът или годината ти изглеждат странно кратки. Дванайсет часа, без нищо да се случи, наистина минават бавно. Но същата тази монотонност, която е сърцевината на досадата, отнема от пейзажа всичко необичайно, което привлича погледа и отмерва разстоянието, когато се оглеждаш, и така мами окото.

Една активна жена може би ще се задоволи с монотонния живот, който би потиснало дори ленив мъж. Стига да има домакинство — дори и толкова оскъдно, което да управлява, а освен това колкото е по-оскъдно, толкова по-трудно и мъчително е управлението му, — и женската енергия е оползотворена и здрава, защото е полезно приложена. Само че в това вътрешно управление мъжът е некомпетентен и често само се пречка. Дейностите, които трябва да върши той, са навън и когато му бъдат отнети, той пилее дните си и има чувството, че пречи.

С малко други занимания освен въдицата и понякога, поради неочакваното вдъхновение на прилив на енергия, с бастуна си за разходка, поел самотно из ветровитата шир на Кресли Комън, дните, седмиците и месеците на Чарлс сънливо отминаваха в миналото.

Имаше причини той да не дава и пет пари за спазването на етикета. При други обстоятелства щеше да отиде с коня си до съседните градчета и да се поинтересува от новините, да обядва с някой приятел тук или там. Само че Чарлс не искаше никой да знае, че се намира в Грейндж, а ако някой случайно го зърнеше там, искаше онзи да сметне, че е само на случайно посещение.

Един не толкова ленив мъж и вероятно не много по-безскрупулен би разчитал на няколко явни лъжи, които да обяснят присъствието му и не би се лишил от някое и друго посещение на човешкото общество в тези селски местности наоколо. Само че Чарлс Феърфийлд не беше нито толкова решителен, че да опита, нито толкова изобретателен, че да послъже, затова възприе най-лесната и най-скучната тактика.

В рая мъжът е имал своите задължения — да обработва и да поддържа градината, — а несъмнено и жената е имала своите подходящи за пола й отговорности. Грешно е да се смята, че е признак на любов или пък средство за дълготрайност, ако щастливите съпрузи прекарват по двайсет и четири часа в компанията си или пък прекарват времето без никакво разнообразие и полезни занимания.

Чарлс Феърфийлд обичаше красивата си съпруга. Тя направи бездейната му самота по-поносима, отколкото можеше да си мечтае. Но все пак съществуването му бе скучно, а освен това бе и мрачно, понеже бе засенчено от непрестанната му тревога.

Измъчваха го дребни проблеми. Размишляваше над дреболии и над единствената грижа, която бе наистина сериозна и която непрекъснато обмисляше, докато не се превърнеше в нещо ужасяващо и не закриеше цялото небе.

Не мога да кажа, че Чарлс ставаше навъсен. Не характерът, а духът му пропадаше — измъчен от грижите и потиснат, — обичайната му меланхолия потискаше и дори тревожеше горката му млада съпруга, която все още криеше притесненията си и прибягваше до музиката и до всякакви хрумвания — пееше му, разказваше му стари истории за обитателите на Уайвърн, въвеждаше го в комедията и в трагедията, които можеш да откриеш в такива малки селца, играеше с него на дама и понякога на карти и всъщност лекуваше болния му дух, както правят такива ангелски създания.

Понякога идваше Хари Феърфийлд, но посещенията му бяха кратки и редки и което беше още по-лошо, след тях Чарлс винаги ставаше по-измъчен и потиснат. Нещо ставаше и то съвсем не бе хубаво, Алис бе сигурна, а бе ревностно държана в неведение за всичко това, което в крайна сметка я засягаше и непосредствено засягаше съпруга й.

Понякога тя се ядосваше — често страдаше — и винаги бе измъчвана от неизречени страхове и догадки. Горката малка Алис! Насред тези тайни опасения я споходи и една нова грижа и тревога — треперливата и приятна надежда, която се лута между живота и смъртта и понякога е съпътствана от тъжен и смъртен страх… понякога носи изпълненото с наслада очакване на нов и вече обичан живот, идващ безпомощно на този огромен свят… непознат, неин бъдещ другар, зависим изцяло от красивата любов, от която младото й сърце вече преливаше.

Почти разтреперана и изпълнена с колебания тя разказа своята малка история, съпроводена от усмивки и от сълзи, умолително и почти извинително, а това размекна по-добрата страна на Чарлс, който я увери колко желано от него и колко обичано заради нея ще бъде бъдещото малко съкровище, притисна разтуптяното й сърце до своето в дълга прегръдка и повече от всякога старата им любов се възроди и той усети колко самотен би бил без любимата си млада съпруга и как с радост би дал живота си за нея.

Нахлуха и всички дребни грижи и приготовления, които толкова приятно и милостиво ни залъгват по време на очакването.

Има ли нещо по-безпомощно от новороденото, което навлиза в този огромен и жесток свят? Въпреки това виждаме как красивите и нежни инстинкти, дължащи се на възвишената Божия обич, осигуряват всичко необходимо за новодошлото същество. В такъв случай, нека смирим сърцата си, когато в края на това тъжно пътуване, ние, направените от прах, дошли на този свят, сме изправени пред страшния изход, спомняме си какво сме видели и знаем, че отиваме във властта на същия „верен създател“. Нека бъдем сигурни, че неговата обич и предвидливост ще съпроводят със същата грижа и навлизането ни в другия живот.