Загадката на Уайвърн

ГЛАВА 42ХАДЪРТЪН

Обзет от характерния за един Феърфийлд гняв, Чарлс язди бързо чак до моста на Уикфорд, което пък поддържаше кръвта му гореща. Беше очаквал, че лесно ще настигне съдията, преди той да се добере до тук, и ако наистина го беше сторил, един господ знае какво щеше да се случи.

След като спря в Уикфорд и узна още колко дълго ще трябва да язди, преди да има някаква надежда да го настигне, той смени посоката и подкара коня си вече в друго настроение.

Щеше да извади от ареста тази жена под гаранция. Изобщо не се запита дали става дума за углавно престъпление, или за престъпление, от което можеше да я освободи под гаранция. Каквато и да беше, нападателка или същински дявол, той не можеше и нямаше да допусне тя да лежи в затвора. Затворена бе в собствената му къща, с множество страдания и с една огромна неправда, която да я измъчва, с въображаеми според него права, в които обаче тя бе вероятно искрено убедена, а също и с други права, които измъченото му сърце не можеше да й отрече, тъжните права, основаващи се на изгнанието от обществото и на позора, зависещи от нечия благосклонност, но необорими, когато ги защитаваш пред човек, изгубил всякаква доброта, и доказващи ужасната истина — че порокът задължава не по-малко от добродетелта.

След като обузда първия си гневен импулс, Чарлс подкара коня си спокойно по отклонението за Хадъртън с множество стръмни изкачвания и набразден от коловози.

Да, щеше да му е приятно да набие онзи негодник Родни и да прекатури каруцата му в канавката, за да освободи изпадналата в беда жена. Но дори Чарлс Феърфийлд започна да си дава сметка за последиците и да обмисля по-умерени действия.

Нали в Хадъртън се намираше адвокатът Переграйн Хинкс, който помагаше на брат му, Хари Феърфийлд, да следва пътя си, който по-често от пътя на истинската любов, невинаги бе гладък, и да го измъква от внезапните пречки и препятствия по него?

Щеше да отиде при този майстор на всякакви тънкости, свързани със закона, и да му каже какво иска вероятно най-глупавото нещо на света, — да поправи онова, което късметът му е сервирал, и отново да си навлече неприятности.

Скандал! Че какво й пукаше на непокорната душа на един Феърфийлд от някакъв скандал? Импулсивност, безумие, загриженост и съвсем не липса на щедрост всички тези чувства бяха отстъпили пред угризението.

Два часа по-късно Чарлс се озова в кабинета на господин Переграйн Хинкс, който изслуша разказа му с проницателно и безизразно лице. Той знаеше точно колкото Хари Феърфийлд за особата, която в момента се намираше в ареста. Само че Чарлс смяташе, че адвокатът изобщо не е осведомен, и се държеше по съответния начин.

— Ще изпратя някого в ареста и ще проверя в какво е обвинена. Само че за гаранцията ни трябват двама души. Кой ще стане гарант освен вас?

— Сигурен съм, че Хари веднага ще се отзове — отговори Чарлс.

Адвокатът пък бе напълно сигурен, че Хари няма да направи нищо подобно. Само че не беше нужно да обсъждат точно този въпрос, нито пък да намеква за местния скандал, който щеше да избухне след намесата му на страната на затворничка, обвинена в опит да убие собствената му съпруга, защото информацията, която адвокатът получи от затвора, го убеди, че в никакъв случай не бива да опитва освобождаване под гаранция.

Когато научи това, Чарлс отново се разгневи. Застана за малко до полицата на камината, загледан мълчаливо в поставената там свещ, след това отиде до прозореца с ядосано и изморено лице и известно време гледа навън, пъхнал ръце в джобовете си.

— Много добре. Толкова по-зле за Родни — внезапно заяви той. — Казах ви, че единственият ми мотив е да натрия носа на този тип. Извършил е арест в дома ми — що за проклета наглост, без изобщо да се допита до мен, затова реших да освободя затворницата му, ако мога. Някой трябва да покаже на този човек къде му е мястото — не давам и пет пари за нищо друго, затова ще намеря друг начин.

— По-добре пийнете чаша шери, господине, и си вземете бисквита — малко сте изморен.

— Не искам нищо, благодаря, докато… докато… Какво исках да кажа? Има предостатъчно време, чака ме много работа у дома, много работа, господин Хинкс, а главата ме боли. Наистина съм изморен, но няма да понеса виното, благодаря ви, главата ужасно ме боли. Ако успея да изясня някои неща, ще се оправя и ще успея да си почина малко. Натоварих се прекалено. Ще дойда тук утре и ще поговорим. Не ми се иска тази нещастна и луда жена да гние в затвора, защото глупавата свиня Родни благоволява да твърди, че тя е луда и иска да я обеси само защото е била арестувана в Каруел. Освен това, както твърдите вие, ако е луда, най-добре да бъде държана настрани, но има начини да се постигне това и аз няма да допусна този нагъл сноб да ме командва. Ако го бях настигнал днес, сигурно щях да му счупя врата.

— Радвам се, че не сте го срещнали, сър. Кавгата винаги влече след себе си неприятности, но намесата в работата на закона е много сериозно нещо, не го ли разбирате?

— Да, сигурно е така… Има и още нещо. Тъй като наистина вярвам, че тази нещастна жена е съвсем луда разбирате ли ме?, — ще ми бъде много трудно да допусна едва ли не да умира от глад там, където са я натикали… Не сте ли съгласен? А не ми се иска да ходя в затвора… Така че, ако уредите да й дадат това… засега мога да направя само толкова… Само че всичко това се случва в дома ми и макар да нямам никаква вина, ме прави отговорен, така че мога да направя поне това.

Той подаде на адвоката една банкнота, без да откъсва поглед от папката, която лежеше на бюрото.

Уважаваният адвокат господин Хинкс също пое банкнотата донякъде стеснително.

— Ще наредя да й я изпратят… Как се казва тя между другото? — попита той.

— Берта Велдеркауст, но няма нужда да споменавате името ми. Само кажете, че е изпратена за нея и толкова. Много съм объркан, защото, както можете да допуснете, имам конкретна причина да не шумя около себе си и се настаних тук, в Грейндж… в Каруел… Смятах да си кротувам няколко седмици, а тази нещастна луда пристигнала, докато ме е нямаше за няколко дни, получила пристъп и се опита да нападне член на семейството ми. Така малкото ми скривалище бе разкрито, защото такава кавга, разбира се, ще се разчуе… Ужасно ми е трудно… Чудя се къде да отида.

Чарлс замълча с немощен и мрачен смях, а адвокатът погледна банкнотата, която държеше за връхчето, както вероятно героят от прекрасното произведение на Мъдфорд е държал писмото, което Вандердекен е искал да изпрати на отдавна изгубената си съпруга в Амстердам.

Не му беше съвсем ясно дали има някаква основателна причина да откаже тази незначителна услуга на брата на своя свадлив и избухлив клиент Хари Феърфийлд, който, макар да се въздържаше да плаща съдебни разноски, натоварваше с тях други хора и бе ценен клиент за кантората на господин Хинкс.

Затова след като прие дребната поръчка, адвокатът изпрати посетителя си долу. Вече бе запалил свещ и на нейната светлина му се стори, че никога не е виждал жив човек, който да изглежда толкова зле като Чарлс Феърфийлд, а ръката, която подаде на господин Хинкс на стълбите, беше суха и гореше.

— Пътуването до Каруел е много дълго, господине — поколеба се адвокатът.

— Конят хапна малко овес долу, благодаря ви — отвърна той и кимна към „Шлем с пера“, където бе оставил животното. — А и аз ще измина разстоянието бързо.

И без да се обърне или да погледне през рамо, той се отдалечи към малката странноприемница на лунната светлина.