Загадъчни ухания

Четирийсет и две

Александрия, Египет 32 г. пр.Хр.

В централното помещение на работилницата му имаше фонтан и Изида обичаше да лежи тук, след като с Тот са се любили. Обичаше уханието на облаците от парфюми. Слушаше плисъка на водата. Понякога заспиваше, докато той работеше и оставаше така докато настъпеше моментът за неговите вечерни ритуали. После тя се измиваше и тръгваше към дома си. Ако съпругът й или някой от прислугата я потърсеше, ако я разкриеха и разберяха коя е, съпругът й имаше право да я осъди на смърт. Благородниците разполагаха с тази привилегия.

Звукът от приближаващи се стъпки я сепна от съня.

— Кой е тук? — попита тя разтревожено любовника си. — Очакваш ли някого?

Тот поклати глава.

— Бързо, скрий се в склада и чакай там — прошепна той.

Изида скочи от постелята, нахлузи ленената риза върху голото си тяло и изтича към далечния край на лабораторията на Тот. Отвори вратата и се скри в склада.

Блъсна я вълна от миризми. Тук придворният парфюмерист държеше всички масла и мехлеми, с които правеше парфюмите за кралицата.

Тя си разчисти място на една пейка и седна. Трепереше от страх. Стъпките се приближаваха. Несъмнено идваха много хора.

Докато чакаше, отваряше бурканите и миришеше съдържанието им. Канела, терпентин, есенции от лилии, ириси, рози и горчиви бадеми. В един алабастров буркан имаше парфюм. Наситен и завършен аромат, без отделните му съставки да надделяват над останалите. Сложно, красиво ухание.

Изведнъж я обгърна тъга. Усещане за безнадеждност. Страстта й щеше да доведе до болка. И за това щеше да е виновна самата тя. Но винаги ставаше така, нали? Още като беше малка, майка й все повтаряше, че ако някъде е станала беля, то Изида е в основата й.

В работилницата влязоха хора. Тот ги поздрави. Изида не можеше да се съсредоточи — виждаше река, по която бавно се носеха лодки. Силни мъже с лъщяща от масла кожа гребяха и се отдалечаваха от центъра на Александрия. Други мъже стояха на стража. Жени плачеха с деца, вкопчени в краката им.

Част от съзнанието се изгуби във видението, макар да разбираше, че е реакция от уханието. Тот й бе обяснил, че някои парфюми предизвикват халюцинации.

Трябваше да се вземе в ръце; трябваше да е с всичкия си, ако искаше да не я открият. Опита да затвори бурканите и шишетата с тапите, но един от съдовете падна и се разби.

Какъв шум вдигна само! Изида затаи дъх и се ослуша. Навън все още беше доста шумно и може би не я бяха чули. Съзнанието й започваше да се прояснява.

Навън глъчката стихна.

— Приспивателният парфюм, който ви направих, действа ли? — чу тя гласа на Тот.

— Да, много по-добре от виното. Будя се без главоболието, което получавам от ферментиралото грозде.

Изида притисна устата си с длан, за да не издаде звук. От другата страна на вратата беше царицата. Защо Клеопатра ще идва лично при парфюмериста?

— Нуждаете ли се от още?

— Вероятно. Трябва да попиташ Шармен. — Така се казваше придворната, която винаги я придружаваше. — Има ли нови парфюми?

— Да, два. Единият е с основа от рози. Ето…

Царицата бе интелигентна, образована и справедлива жена, но по отношение на парфюмите имаше прекалено големи изисквания към Тот. Влечението й към уханията граничеше с мания. За да й угоди, Марк Антоний й бе построил парфюмерийна работилница и бе засадил околните площи с растения, от които се добиваха любимите й есенции: горичка с райски ябълки, балсамово растение, полета с избуяли ароматни цветя.

Клеопатра използваше най-разнообразни ухания. Много от тях за почитане на боговете. Други — за балсамиране на мъртвите, за да ги придружават в отвъдното. Имаше отделни мехлеми за тялото, косата, чаршафите и дрехите си.

Разполагаше с колекция от отвари, за които се говореше, че са с най-различни въздействия: за насърчаване на любовни актове, за облекчаване на нервни неразположения, за прогонване на тъга и за предизвикване на радост. Тот бе казал на Изида, че за тези по-сложни ухания използва за основа синя лилия.

— Оставете ме насаме с жреца — заповяда Клеопатра.

Свитата на кралицата се оттегли с шумолене.

Защо искаше да остава насаме с Тот?

— Разкажи ми как върви работата ти — нареди тя след няколко секунди.

— Много бавно, царице. Нямам формули, по които да работя. Подобно нещо не е правено досега и…

— Но ти ще успееш да го създадеш, нали? Каза, че ще успееш.

— Правя всичко по силите си.

— Тот, трябва да има начин да си спомняме предишните си животи. Цезар вярваше в това. Аз също.

Изида се слиса. Всеизвестно бе, че душата се пренася в отвъдното по струйките дим. Ароматните пръчици бяха стълбата към безсмъртието. Нима Клеопатра намекваше, че стълбата действа и в двете посоки? И душата може и да се върне чрез дима. Египтяните не вярваха, че отново се завръщат на земята.

— Трябва да разбера миналото, за да проумея бъдещето. Да разбера коя съм била. И с кого съм била. Наученото ще ми помогне да управлявам… — Гласът й заглъхна, после отново прозвуча по-тих. — И да намеря покой. Ако знам, че с Цезар сме били заедно и преди, че отново може да…

Веднъж Тот бе разказал на Изида, че според гръцките философи душата се прераждала отново на земята. Предците на царицата бяха дошли от Гърция.

— Ако се връщаме… Ако аз и любимите ми хора се завръщаме на този свят, как ще се разпознаем, ако не ми помогнеш?

Според клюките Клеопатра още не беше прежалила Цезар, а Марк Антоний бил простоват мъж в сравнение с него. Говореше се, че царицата се била примирила със съдбата си, но била изгубила сърцето си по първия римлянин, когото обичала.

— Ако боговете благоволят, ще намеря начина да съставя формулата, царице.

— Искам този парфюм на душата, Тот.

Изида недоумяваше как ли изглежда лицето на царицата, когато говори за толкова лични неща. Зачуди се дали е сложила ръка на рамото на Тот. Ако тя го желаеше, щеше да го вземе. Царицата беше с големи любовни апетити. Тот нямаше да отвърне на желанията й, нали?

Изида изпита ревност. Сега царицата говореше невероятно тихо и се наложи подслушвачката да напрегне слух. Приближи се безшумно до вратата.

— Не искам никой да разбира върху какво работиш. Възможно е формулата да се окаже мощен инструмент, който не искам да попада в ръцете на враговете ми. Представи си, че всички можем да разберем кои сме били, преди да се преродим в този живот… да видим всички личности, които някога сме били. Да знаем каква карма носим. Да разберем съдбата си. Представи си знанията, които бихме получили. Какво мислиш, че ще струва това?

— Ще си струва и убийство.

— Не и ако никой друг не знае за съществуването му.

— Никой няма да научи.

— А работниците ти? Любовницата ти?

Изида застина и затаи дъх. Дали Клеопатра е чула нещо конкретно? Някой в двореца знаеше ли? Или е просто предположение, защото много мъже имаха любовници.

— Това е вашата работилница. Вашите масла. Вашите подправки. Вашите цветя. Вашите благовония и мехлеми. Не обсъждам работата си с други жреци. Вашите формули са написани на свитъци, скрити на сигурно място.

— Обещай ми, че няма да се откажеш, докато не създадеш парфюма — каза царицата и седна.

Тот отговори с тихо мърморене.

Изида най-накрая се осмели да погледне през процепите между вратата и рамката.

Тот бе паднал на колене със сведена глава пред царицата. Тя попипваше косата му, но не гледаше надолу към него. Взираше се право напред все едно търсеше нещо в далечината. Къде гледаше? Към миналото? Към бъдещето? Клеопатра внезапно се изправи. Гласът й си възвърна пронизителния тон.

— Моля, дръж ме в течение как върви работата.

Изида стоеше неподвижно в тъмното и слушаше как стъпките на царицата се отдалечават. Тот щеше да я повика, когато е безопасно. Чакаше и размишляваше за подслушания разговор. Защо Тот не й бе казал върху какво работи? Защо не бе споделил с нея толкова важна задача? Ако съществува аромат, който разкрива миналото, и тя иска да го помирише. Ами ако с Тот са били заедно в предишен живот? Коя е била тя преди? Може би е извършила нещо ужасно. Това би обяснило защо толкова често, когато бяха заедно, наред със страстта, изпитваше и чувство за ужасна трагедия.

— Вече можеш да излезеш. — Любовникът й стоеше на входа на хладния склад с протегнати ръце. Тя изтича при него. Той я прегърна и прокара пръсти по голите й ръце. — Докъде бяхме стигнали, преди да ни прекъснат?

— Възможно ли е?

— Кое, скъпа?

— Да съществува парфюм, за какъвто говореше царицата? Миризма, която да разкрива минали животи.

— Не знам.

— Но нали каза, че ще го създадеш.

— Казах, че ако съществува, ще го открия.

— Искам да го помириша.

— Той ще принадлежи на царицата.

Изида се отдръпна.

— Няма ли да ми дадеш да го помириша?

— Нека не се тревожим сега за това. — Той потърка нос в шията й. — Тук ми харесва. Тъмно и хладно е. Идеално място за…

— На кого си предан?

— Изида… — Тот прокара ръце по гърба й и я стисна за дупето.

За пръв път откакто беше с Тот, докосването му не я развълнува изобщо. Устните му върху шията й дори не предизвикаха тръпка.

— Първо ми отговори.

— Поставяш ми невъзможна задача. Не мога да предам царицата.

Изида се наежи.

— Но не мога да предам и теб.

Тя вдъхна уханието на кожата му. Неговия аромат: бергамот, лимон, мед, иланг-иланг и мускус. Харесваше й повече от всички останали парфюми, които той произвеждаше.

— Ще пазя тайната ти, Тот. Не крия ли всичките ни тайни?