Загадъчни ухания

Петдесет и седем

Събота, 19:00 ч.

Жаки не очакваше да види толкова много тръбички и бинтове. Подпря се на рамката на вратата и с мъка се задържа права. Насили се да погледне отново.

Зад нея Роби изпъшка:

— О, не!

Първото, което й помогна да не припадне, беше повдигането и спускането на гърдите на Грифин под тънкия бял чаршаф. Второто беше ръката на брат й, която хвана нейната. Заедно прекрачиха прага и влязоха в болничната стая.

Седнаха от двете страни на леглото и започнаха бдението си.

Грифин беше поел куршума, който партньорът на Ани изстреля към Жаки, и беше пронизан в месестата част на предмишницата. Беше изгубил кръв, но лекарите успяха да извадят куршума без усложнения. Раната не беше опасна. Но падането му беше. С куршума Грифин беше залитнал и си бе разбил черепа в бронзова скулптура. Последните шест часа бяха кошмар от неясна информация, консултации с лекари, операция за облекчаване на мозъчния оток, медицински пирони, които да задържат костите на черепа заедно, и накрая — принудителна кома.

Докато Грифин беше в операционната, в болницата пристигна инспектор Марше, който разпита Роби и взе показанията на Жаки. Той им съобщи, че ще има и официален разпит, но Роби вече не е заподозрян в убийството. Несъмнено бил действал при самозащита. Ани Лодро, известна още като Валънтайн Лий и нейният партньор Уилям Леклер са арестувани. Заедно с мнимия журналист, когото бяха намерили мъртъв преди шест дни, Франсоа Лий, се оказали членове на китайската мафия, наети да попречат на керамичните парчета да стигнат до Далай Лама.

Жаки и Роби седяха мълчаливо. След малко угасиха лампите в стаята. Апаратурата примигваше в червено и зелено. Пиукаше и бръмчеше. Стаята беше изпълнена с болнични миризми: миришеше на чисто и изгладено като чаршафите на леглото.

— Какво ще правим сега? — попита Жаки брат си.

— Ще чакаме.

— Помня как Грифин ми разказваше за артефактите от гробницата на Тутанкамон — рече Жаки. — Колко внушителен бил саркофагът. Колко много злато било използвано за направата му. Колко ярко блестял. Каза, че докато не видял самата мумия, бил забравил, че фараонът е бил действителен човек.

Хидравличната врата се отвори с изсъскване. Двамата се обърнаха. Влезе Малакай, придружен от медицинска сестра, която заяви, че се допускат само по двама посетители едновременно. Роби предложи да отиде за кафе.

Малакай не седна, а застана до Жаки и погледна към Грифин.

— Как е той?

— Още е рано да се каже.

Той премести поглед върху нея.

— А ти как си?

Тя сви рамене.

Малакай придърпа другия стол и седна до нея вместо от другата страна на леглото.

— Какво се случи в музея?

През следващите няколко минути тя му разказа за събитията през този напрегнат фатален половин час. Докато говореше, и двамата наблюдаваха неподвижната фигура на тясното легло.

Колкото и да се опитваше, Жаки не успяваше да отдели аромата на Грифин от дезинфектантите. За пръв път, откакто се бяха запознали преди петнайсет години, не усещаше мириса му.

След всички страхове, тревоги и беди от изминалата седмица този факт бе последната капка, която я пречупи. Тя се хвана за главата и заплака.

— Така ми се иска да можех да ти помогна по някакъв начин — прошепна Малакай и постави колебливо ръка на рамото й.

Останаха така за миг. Жаки плачеше, а той се опитваше да я утеши.

Накрая тя рече:

— Грифин винаги казваше, че го поставям под прекалено голямо напрежение и съм го мислела за по-добър, отколкото е всъщност. Само че в музея…

— Той постъпи изключително смело — довърши Малакай.

— Но виж какво му се случи. Аз съм виновна.

— Как така? Не разбирам.

Жаки не отговори.

— Ароматът ти въздейства, нали?

— Кой аромат?

— Жаки, скромността не ти отива. Грифин не успя да усети никаква миризма от керамичните парчета. Брат ти долавяше едва-едва някакъв мирис, но на него само му докарваше главоболие. Ти имаш по-чувствителен нос. Усетила си го, нали? Парфюмът ти е помогнал да си спомниш минали прераждания. През цялото време виденията, които си мислеше, ме са пристъпи на психоза, са били спомени от предишни животи.

— Не вярвам в това.

— Дори и сега ли?

— Получавам халюцинации, които, изглежда, се отключват от обонятелни дразнители.

— Продължаваш да си цинична.

Жаки сви рамене.

— Един ден ще надраснеш тази заблуда — усмихна се Малакай.

Жаки вдигна глава и изправи рамене. Разговор с нищо нямаше да помогне нито на Грифин, нито на нея.

— Нека не говорим за това, става ли?

— Работил съм с толкова много хора със спомени от предишни животи. Някои ги усещат, но никога не ги осъзнават докрай, и въпреки това се поучават от тях. Израстват.

— Знам колко искаш да повярвам, че това е причината за виденията, но грешиш.

Роби влезе с поднос.

— Промъкнах се, когато сестрата не гледаше — обясни той и им подаде по една чаша. — На долния етаж срещнах един от лекарите на Грифин. Изглеждаше оптимистично настроен.

Роби като че ли се опитваше да убеди в това и самия себе си.

— Чудесна новина — обади се Малакай.

Роби заобиколи леглото и се облегна на прозореца.

— Това нямаше да се случи, ако ти бях продал парчетата — обърна се той към Малакай.

— Аз най-много исках да го бе направил, но понякога нещата се случват с определена причина. Събитията се развиха така неслучайно. Гледахте ли новините?

Жаки и Роби отвърнаха, че не са.

Малакай извади мобилния си телефон, въведе адрес на страница в интернет и подаде апарата на Жаки. На екрана се зареди първа страница на вестник „Хералд Трибюн“.

— Тази история е в новините на всички водещи телевизии и уебсайтове. Младият мъж, който тръгна с Далай Лама не е просто китайски студент на име Дзи Пин. Той е тибетски Панчен Лама, отвлечен, когато бил на шест години и заведен в Китай, където му промили мозъка. Ужасяваща история. През последните двайсет години семейството му и будистката общност го мислели за мъртъв.

Жаки кликна върху снимката на художника, застанал до Далай Лама, и я увеличи. Негово Светейшество сияеше от радост. Дзи изглеждаше като изгубена душа, най-сетне намерила безопасно убежище. Тя подаде телефона на брат си.

— Панчен Лама и неговата история ще привлекат нова вълна от съпричастност със съдбата на Тибет — поясни Малакай.

Роби кимна. На Жаки й се стори, че поне част от него най-сетне е намерила покой.

— В статията се споменава и за вас — каза Малакай на Жаки, протегна ръка и тя му върна телефона. Той превъртя страницата и щом намери пасажа, който търсеше, зачете на глас: — „Госпожица и брат й проявиха удивителна смелост, за да ни предадат важен пакет“, оповести Далай Лама в интервю след инцидента. „В него се съдържат трийсет и три парчета от египетски глинен съд, гравиран с йероглифи. В пакета беше приложен превод на текста, направен от Грифин Норт. Надписите гласят, че в съда някога се е съдържал древен парфюм, който извиква спомени за минали животи. Това е ценен дар. От дъното на душата си се надяваме, че при усилията да ни бъде предадено съкровището, не сме изгубили далеч по-ценния дар на един човешки живот.“