Загадъчни ухания

Три

Нандзин, Китай

Вторник, 10 май, 21:05 ч.

Младият монах сведе за миг глава, сякаш за молитва, и запали кибритена клечка. Стоеше неподвижно и спокойно с блажено изражение — миг на пълен душевен покой. Изражението му почти не се промени дори когато поднесе запалената клечка към церемониалната си роба, напоена с керосин. Обгърнаха го пламъци в същия цвят като шафранената му риза.

Дзи Пин извърна очи от уебсайта и погледна Кали Фон в очите, без да се изненадва, че вижда в тях сълзи.

— Потресаващо — прошепна тя с потреперваща долна устна.

Високата едва 1,50 м. Кали можеше да мине за тийнейджърка, макар да бе на двайсет и три години. Трудно е да се повярва, че тя е авторът на огромните, сложни картини, които рисуваше понякога, с височина шест метра. Страстта, с която говореше за човешките права и артистичните свободи, също не отговаряше на дребния й ръст. Толкова прям човек едва ли бе най-добрият избор за близък приятел на Дзи, но той отдавна бе решил, че да избягва тази връзка, би било също толкова подозрително, колкото и да я приеме.

— Ставай от компютъра — каза й Дзи. — И моля те, не плачи. Поне не на публични места.

Много студенти и преподаватели изразяваха мнението си за последните смутове в Тибет, но за него би било особено опасно да привлича внимание.

— Но това е важно и…

— Кали, трябва да се връщам — погледна я съсредоточено той. — Имам да предавам проект и бездруго ще се наложи да работя почти цяла нощ. Изтрий историята на браузъра и да вървим.

Компютрите, които се продават в Китай, са с предварително инсталиран софтуер за блокиране на уебсайтове, за да се гарантира, че никой няма да отваря страниците на Би Би Си, Туитър, Ютюб, Уикипедия и най-различни блогове. Правителството твърдеше, че го прави, за да предотврати разпространението на порнография, но бе всеизвестно, че целта е да се попречи на обществото да чете новини, свързани с демокрация, Тибет и членовете на забраненото духовно движение Фалун Гонг. Разглеждането на политически подривни или порнографски страници е престъпление, както и заобикалянето на правилата за използването на интернет.

Заобикаляне, в което Кали се бе превърнала в експерт. Докато триеше историята на браузъра, Дзи затвори очи и мислено се пренесе на спокойно място, като беззвучно си повтаряше мантрата, която бе научил едва шестгодишен.

Повтори я бавно четири пъти и за тези няколко секунди глъчката в интернет кафето изчезна. Бе по-разтърсен от кадрите, отколкото си позволи да покаже на Кали, или още по-лошо — на някой, който евентуално ги наблюдаваше.

Кали го докосна по ръката и го извади от мислите му.

— Какви трагедии трябва още да се случат, преди международните организации да се намесят?

— Те не могат да се месят, финансовите последици ще са прекалено сериозни. Другите държави ни дължат много пари. Китай държи всички като заложници — отвърна логично и спокойно Дзи.

Всъщност вътрешно кипеше. Пародията, която се разиграваше в родината му, ставаше все по-отвратителна с всеки изминал ден. Бе време да се намеси. Нямаше избор. Вече не. Не можеше да се крие повече. Независимо колко труден щеше да е избраният път. Независимо колко опасно идеше да е.

През прозореца видя група полицаи със сини униформи да идват към кафенето. Провеждаха се редовни проверки и претърсвания за подривни елементи и Дзи не желаеше да попада в такава.

— Да вървим — каза той и стана.

— През последните шест дни сто и трима монаси са се самозапалили.

— Знам, Кали. Да тръгваме.

— Сто и трима — повтори тя. Умът й отказваше да побере тази цифра.

Той я хвана за ръката.

— Трябва да тръгваме.

Докато излизаха през вратата, четиримата полицаи, които бе видял през прозореца, прекосиха улицата и се запътиха към кафенето. След като се отдалечиха на безопасно разстояние, Кали зададе въпроса, който се въртеше в главата на Дзи, но не изричаше на глас.

— С какво това ще помогне на горкото момче? Ще го намерят ли някога? Защо изведнъж решиха да прилагат Наредба N5? Не виждат ли, че така само ще влошат положението? И как може да го правят толкова нагло? Та каква опасност представлява едно дете?

— Когато детето е като Ким — то представлява голяма опасност.

Наредба N5 бе закон, въведен през 2007 г., и даваше на държавните власти правото да регулират прераждането на живи буди, като задължаваше всеки да си направи регистрация, за да има право да се прероди.

Одобряването на преражданията не беше крайната цел. Целта бе да се забранят прераждания, които бяха в разрез с китайското потисничество в Тибет. Според наредбата „живите буди“ трябваше да се регистрират в държавната администрация, а едновременно се забраняваше осъществяването на преражданията в определени региони. Не бе изненадващо, че двата най-свещени тибетски града — Синд-зян и Ахаса — бяха включени във въпросния списък.

Дзи си спомни разказите на дядо си за деня, в който научил новината, че настоящият Далай Лама — духовен водач и държавен глава на Тибет — е идентифициран през 1937 г. Момчето било едва двегодишно, когато го намерили монасите, изпратени да търсят превъплъщението на тринайсетия Лама, Тубтен Гяцо — станал Далай през 1879 г. на тригодишна възраст, и управлявал до смъртта си през 1933 г.

Първия знак къде да намерят детето, монасите видели, когато главата на балсамирания лама се обърнала. Трупът бил разположен с лице на юг, но изведнъж се озовал на североизток.

После старши лама получил видение на сгради и букви, отразени в свещено езеро. Тези следи ги отвели до манастир в района Амдо, където местните монаси им помогнали да намерят детето.

Накрая го подложили на последното изпитание, чрез което се установявало дали въпросното дете може да е прероденият Далай Лама: дали му предмети, някои от които принадлежали на покойния лама, а други — не.

— Това е мое, и това е мое — казвало момчето докато взимало една по една реликвите на покойника, без да обръща внимание на останалите. Първо избрало броеница, сетне очилата на предшественика си.

След тринайсет години, през 1950 г., Китайската комунистическа партия нахлула в Тибет и поела контрола върху местното управление. Девет години по-късно четиринайсетият Далай Лама, все още само на двайсет и четири години, избягал от родината си в Индия. Оттогава — повече от петдесет години — неразрешеният конфликт ставаше все по-страшен. Последният инцидент доведе до тежки раздори и жестокости.

Събитието, предизвикало поредното трагично въстание, се случи в Лхаса преди две седмици, когато тригодишно дете изчезна двайсет и четири часа след като бе идентифицирано като прероден лама.

Оттогава по улиците на всички тибетски градове имаше демонстрации, прераснали заради безмилостната тактика на полицията в истинска криза, по-кървава и от страховитите протести и убийства по време на Олимпийските игри през 2008 г.

— Нещата се повтарят, нали? — попита Кали.

— Да, почти същото е.

Преди повече от двайсет години, дни след като четиригодишно дете от Тибет бе идентифицирано като новия Панчен Лама, момчето изчезнало заедно с цялото си семейство.

В продължение на стотици години Панчен Лама участвал в идентифицирането на следващия Далай Лама. Китайските власти продължаваха да твърдят официално, че момчето е живо и здраво и работи като инженер в Пекин. Неофициално обаче много хора предполагаха, че са го убили. Само няколко души таяха надежда, че един ден ще го открият живо.

Двамата приятели извървяха мълчаливо няколкото пресечки до Нандзинския институт по изкуствата, където караха магистратури и работеха като асистенти.

На входа на сградата Дзи целуна по бузата Кали за довиждане.

— Ще се видим утре, нали?

Тя кимна.

Той я хвана нежно за ръка и каза тихо, но решително:

— Знам колко си разстроена, но моля те, не споделяй с никого какво видя. Опасно е. Не желая да ти се случи нещо.

Искаше му се да й каже още толкова много неща. Да й обясни какви жертви се изисква от него да направи. Най-много го болеше, че не може да довери истината на Кали.

— Не желая да ти се случи нещо лошо — повтори той.