Драконът

108.

Една седмица по-късно трупът на африканка беше открит заровен в една горичка в покрайнините на Копенхаген. На следващия ден след като трупът беше открит, Йоаким беше повикан за фотоидентификация в полицейското управление в Гренландия.

Устните ѝ бяха синкави и бледи, очите все още полуотворени, имаше остатъци от пръст по косата, разрез по гърлото, а части от долната челюст бяха счупени заради изстрел във врата.

Това беше тя. Той не се съмняваше.

Датската полиция беше открила следи, след които бе тръгнала, както те му разказаха. Никакви очевидци, нито някакво съвпадение на ДНК от пробите на двете кръвни групи, които бяха открили в банята на апартамента. И затова досега нямаше никакви заподозрени. Представители на датската полиция щяха да се свържат с него в един от следващите дни, за да го накарат да даде обяснение.

Докато Йоаким преминаваше през тихите в следобедите улици на Осло след идентификацията, той почувства тялото си отпаднало, почти наркотизирано. Сякаш хората по тротоарите вече не бяха истински, а само фигури на киноекран.

Когато сви зад ъгъла до магазина за дрехи, реакцията му към преживяното се появи. Малкото, което беше погълнал същата сутрин, се канеше да излезе. Той клекна на тротоара, подпря се на стената на една къща с едната си ръка, докато отново не останаха само следи от слюнка.

Хората се движеха в голям полукръг около него, докато той седеше там клекнал и плюеше. Една добре облечена двойка на средна възраст го изгледа с ужасена гримаса, когато най-сетне той се изправи и продължи да се клатушка по тротоара.