Драконът

66.

– Ченгетата са тук – прошепна Андреас в ухото на Мартин.

Мартин седеше в периферията на училищния двор и гледаше една група от десети клас, която играеше баскетбол, когато Андреас се появи, тичайки.

Андреас хвана ръката на Мартин и го дръпна настрани. Мартин с неохота го последва.

– Колата на ченгетата е там, точно ей там. – Той посочи. – Разговарят с директора и майката на Файте-Йон – прошепна Андреас развълнувано в ухото му.

– Майката на Файте-Йон?

– Да! – прошепна Андреас превъзбудено. – Виж, сега идват.

И двамата погледнаха към входа. Двама полицаи в униформа, директорът, инспекторът и майката на шишкото излязоха. Десетокласниците, които играеха баскетбол, спряха.

Внезапно всички в училищния двор спряха и се загледаха.

Петимата прекосиха училищния двор и поеха по посока към салона по физическо.

Много от учениците зяпаха с отворена уста. Отдалеч намирисваше на проблеми. Нещо голямо трябва да се беше случило.

– По дяволите, какво е това? – попита Мартин, когато петимата изчезнаха зад вратата на гимнастическия салон.

– Нямам идея – отвърна Андреас. Лицето му беше леко почервеняло.

Пет минути по-късно в класната стая те веднага забелязаха по изражението на учителя, че нещо сериозно се беше случило. За първи път учениците вдигаха съвсем малко шум и суматоха след голямото междучасие. Повечето си седнаха на чиновете. Очакването беше изписано на лицата им. Нещо трябва да се беше случило с Файте-Йон и сега те щяха да научат точно какво.

– Йон Халворшен от 9 "В" е бил нападнат и малтретиран в своя собствен дом снощи – заяви учителят. – Двама са нахлули в дома му. Йон е под наблюдение в болницата.

Сред класа започна да се шушука.

Мартин се хвана с две ръце здраво за чина. Чувстваше се замаян.

– От полицията са дошли тук, в училището ни, заедно с майката на Йон. Полицията иска да ни каже нещо. Затова ни помолиха да съберем всички класове в гимнастическия салон незабавно. Ето защо искам всички заедно да...

Но следващите думи потънаха в шума, идващ от учениците, които веднага се бяха оживили, както и от стъргането по пода на столове и маси.

Андреас и Мартин бяха от последните, които станаха. Без да продумат и дума, те излязоха от класната стая и се смесиха с равномерния и все по-нарастващ поток от ученици в коридора. Едната врата се затръшваше, следвана от другата, и учениците се стекоха от класните стаи.

В гимнастическия салон бяха сложени пейки. Мартин си намери място на една от най-задните, на голямо разстояние от Андреас. Точно сега той нямаше никакво желание да седи до него. Далеч напред стоеше майката на Файте-Йон, заедно с полицаите, мъж и жена, както и директорът, и инспекторът. Бяха застанали около статив с микрофон.

Отне малко време, преди всички да влязат. Нямаше достатъчно места за сядане, затова повечето трябваше да седят прави. Когато и последният най-сетне беше влязъл вътре и един от учителите затвори и двете двойни врати, се дочу леко прочистване на гърлото в един от високоговорителите и бученето на гласовете в залата утихна.

Мартин се скри зад гърба на едно момиче на мястото пред него. Той седеше с опрени върху коленете си лакти и гледаше право надолу към лакирания паркет.

– Сега бих искал да започна – Мартин чу гласа на директора през високоговорителите. Долови се леко свистене, но звукът беше регулиран, така че пищенето скоро изчезна. – Имаме да ви съобщим нещо изключително неприятно. Както сами виждате, при нас са дошли двама представители на полицията. Въпросът е много сериозен. – Гласът на директора леко потрепери. Във всеки случай Мартин смяташе, че го чуваше. – Избрахме да го направим по този начин, така че всички да получим една и съща информация едновременно, както и за да може така да избегнем много слухове. – Той прочисти гърлото си. – Въпросът се отнася до ученик от нашето училище, Йон Халворшен от 9 "В".

Мартин крадешком погледна иззад гърба на момичето пред себе си и с крайчеца на окото си забеляза пълната майка на Файте-Йон. Тя седеше приведена със сгънати пред себе си ръце точно до директора.

– Снощи около един часа двама души са влезли с взлом в апартамента, където Йон и майка му живеят. Проникналите са били двама мъже с чуждестранен произход. Влезли са в стаята на Йон, докато е спял. Носели са нож, който са използвали, за да заплашат Йон. Той е настанен в болница заради прободни рани, но за щастие, няма сериозни физически наранявания. След случилото се той е добре. Йон е силно и хубаво момче – заяви директорът и хвърли поглед към майката.

За кратко настъпи тишина. Мартин отново погледна напред и видя, че директорът разменя няколко думи с полицайката, която седеше точно зад него. След това гласът на директора отново се разнесе:

– А сега давам думата на Хане Мьорк от полицията.

Полицайката застана зад микрофона. Тя безстрашно се вгледа в огромната тълпа.

– Здравейте на всички – започна тя, – една от причините да се съберем тук днес е, че много бихме искали да получим информация от вас, тъй като със сигурност знаете нещо. Ян Халворшен е бил обвинен от двамата влезли с взлом, че е качил видео в "YouTube". По-точно казано, кратък видеозапис, който всеки може да открие и да гледа в Интернет. Имате ли идея за какво говоря? Нали всички тук знаят какво представлява YouTube?

Тихо мърморене се разнесе сред залата. Мнозина кимнаха.

– Ян никога не е качвал някакво видео на ''YouTube". Но нападателите са изтъкнали, че клипът идва от неговия компютър. Но засега не знам за какво точно видео става въпрос.

Мартин го присви стомахът. Той бързо се скри зад гърба на момичето пред него и зарови лице в ръцете си. Главата му кипеше.

Мамка му, мамка му, мамка му!

– Е, това, което нас от полицията много силно ни интересува, е дали някой в залата има информация за клипчетата и YouTube. – Тя плъзна поглед над огромното, смълчано множество от ученици. – Ако знаете каквото и да е – независимо колко незначително ви се струва – дори само да сте чули нещо за видеа, които някой е качил в "YouTube" – ние ще ви бъдем много благодарни, ако се свържете с нас колкото е възможно, по-скоро. Или ако сте чули нещо друго, което да е свързано с това. Каквото и да е всъщност. На табла около училището ще откриете имената и телефоните на нас, полицаите, разследващи случая. Ако знаете нещо, обадете ни се, изпратете ни имейл, есемес или елате в полицейското управление. На таблата ще откриете и адреса ни. Можете да вземете с вас родителите си или други възрастни, ако не искате да идвате сами. Ние въобще не сме страшни. Напълно безопасно е да се свържете с нас.

Полицаят до нея се усмихна самоуверено на учениците.

Един ученик, седящ доста напред, вдигна ръка.

Хане Мьорк посочи момчето, което бе протегнало ръка във въздуха колкото можеше по-нависоко.

– Да? – попита тя.

– Вие заловихте ли... ги? – В залата избухна смях. Внезапно момчето почервеня като домат. – Искам да кажа... има ли заподозрени?

– Хубав въпрос – отвърна Мьорк и строго огледа залата. Смехът утихна, отново се дочуваше само леко мърморене и хихикане. – Отговорът е "не", за съжаление, засега никой не е заподозрян или обвинен, а разполагаме с много малко следи, с които да работим. Затова ще сме изключително благодарни, ако вие можете да ни помогнете. Има ли други въпроси?

Мартин затърси с очи Андреас, но не го виждаше никъде.