Драконът

10.

Сребристото "Ауди" стоеше паркирано на около шейсет метра вляво от прозореца в кухнята на Йоаким Жаклин. Полицай Гунар Кристофершен се беше настанил зад волана, докато неговият колега Ролф Грини седна на седалката до него и бавно задъвка малко парченце шоколад, оглеждайки се мързеливо наоколо. Полицейската радиостанция помежду им слабо бръмчеше.

Бяха седели там един час. Досега нямаше никакви движения на прозореца. И никой не беше излизал или пък влизал в блока.

Кристофершен се обърна към входа и забеляза вграден, немаркиран, бял микробус да приближава. Колата зае едно от местата на паркинга на няколко места разстояние от тях и спря.

Кристофершен седеше и изучаваше микробуса. Сега и Грини бе вдигнал взор и се бе втренчил в същата посока.

– Проклятие – ядоса се Грини и преглътна шоколада – това той ли е?

– Най-вероятно – отвърна Кристофершен.

Останаха така няколко минути. Шофьорът на микробуса не даваше никакъв знак, че ще излиза.

Кристофершен хвана дръжката на вратата, която открехна леко. За момент изглеждаше сякаш се колебаеше.

– Ще разговаряш ли с него? – попита Грини.

– Тоя никаквец – отговори Кристофершен, отвори вратата изцяло и излезе. – Да, ще поговоря с него.

Кристофершен отиде откъм страната на шофьора на белия микробус. Страничното стъкло бавно се смъкна и лицето на мъж на около шейсет се показа. Издигна се цигарен дим.

– Е, Кристофершен – започна мъжът в микробуса, – приятно ми е да те видя. – Той си дръпна силно от саморъчно свитата си цигара, която държеше между пръстите си.

– Така, Улав – отвърна Кристофершен и се усмихна изкуствено, – какво правиш тук?

Улав се усмихна. Лицето му беше червено и цялото дълбоко набраздено. Късо подстриганата му коса беше с цвят на смесица от сол и пипер.

Кристофершен познаваше добре Улав, както и повечето полицаи в Осло. След двайсет години в полицията, много от които бе работил като агент под прикритие и следовател в криминалния отдел на полицейския участък на Осло, един прекрасен ден той скочи и стана частен детектив. За Улав това беше надежда, че ще припечелва повече пари. Във всеки случай беше така според слуховете. И данъчната му декларация показваше, че го е постигнал. Улав имаше приходи от един милион и беше един от малкото частни детективи, които печелеха добре от фирмата си. Защото клиентите нямаха абсолютно никаква причина да се съмняват в уменията му, в стажа и квалификацията му. В качеството си на следовател той се бе проявил като един от най-способните.

Улав се усмихна и леко се покашля.

– Просто видях, че тук има свободно място, и си помислих, че това е идеалното място, където да спра и да дръпна една цигара.

– Забавно, много забавно.

– Ами вие? – Улав се показа през прозореца и се вгледа в автомобила, от който Кристофершен току-що бе излязъл. - С кого си тук днес? Не е ли Грини?

Кристофершен сложи ръка на отворения прозорец.

– Не си си и помислял да създаваш проблеми, нали?

– Естествено, че не – рече Улав и отново си дръпна от цигарата. – Иска ми се да имам добри взаимоотношения с бившите си колеги.

– Какво правиш тук, Улав? – Кристофершен усети, че главата му се затопля.

Улав разгледа Кристофершен със сериозно изражение на лицето, докато изпускаше дим надолу, към скута си.

– Опитвам се да си изкарвам прехраната. Точно като вас.

Кристофершен отново се насили да се усмихне.

– За кого работиш?

– За мнозина – имам много клиенти, Кристофершен, но бих приел и още, ако познаваш някого.

Кристофершен пусна прозореца.

– Направи ми една услуга. Разкарай се, Улав. Не искам да те виждам повече тук.

– Няма проблем – заяви Улав, за последно си дръпна от цигарата и я хвърли на асфалта. Веднага след това потегли и изчезна.

Грини виждаше, че колегата му беше раздразнен, когато се настани обратно в автомобила. Затова почака малко преди да го попита:

– Какво правеше този тук?

– Дявол го знае какво. Но в това, че мнозина се интересуват от нашата цел, няма никакво съмнение.