Драконът

11.

Белият "Ягуар" се държеше перфектно на пътя. Само един лек натиск върху педала за газта и двигателят с охота започваше възторжено да ръмжи, притискайки го назад в кожената седалка. Беше свалил от себе си дебелото яке, ръкавиците и вратовръзката и шофираше с официално сако с две копчета на ризата, откопчани на врата, така че малко от светлокестенявите му косми се виждаха.

Всичко беше толкова по-различно при смъкнат покрив. Силните шумове от трафика, който гърмеше наоколо, вятърът, който бушуваше и рошеше косата, това почти вълнуващо усещане за свобода, подобието на младежко перчене. Освен това се носеше аромат на цветя и хладна влага. Той можеше да долови дори звука от любовните песни на птиците в размножителен период сред звука на двигателя.

Първият за годината ден със смъкнат покрив, 120000 в брой и барбекю в приятна компания, която го очакваше. Животът едва ли можеше да бъде по-добър.

Адвокат Бидерман пусна CD плейъра и на висок глас започна да си припява заедно с музиката на "Ролинг Стоунс", която изведнъж тръгна от колоните: "I can't get no satisfaction! "

По пътищата имаше по-малко движение, отколкото бе предполагал. Хората трябва да бяха приключили по-рано, защото на следващия ден беше 17-и май. Междувременно автомобилите караха леко встрани, така че той беше свободен да даде допълнително газ. "Cause I try, and I try, and I try, and I try. I can't get no (...)"

Чу, че мобилният му телефон силно звъни, отпусна леко газта, намали звука на "Ролинг Стоунс" и постави слушалката на хендс фрийто си в ухото. Остави телефона в скута си.

Беше Линда, съпругата му.

– Йенс и Йойо дойдоха. Ти къде си?

– На път съм – усмихна се той, мина на трета скорост и силно натисна педала за газта, така че тя да чуе бръмченето.

– Мили Боже, Кени, карай внимателно.

– Там съм до десет минути най-много – отвърна ѝ той.