Драконът

96.

Започна да застудява в подгизналите им дрехи. Йоаким ги помоли да станат и да го последват обратно до перона, за да се опитат да се постоплят малко, докато чакат.

Йоаким спря Мартин, когато стигна до края на перона.

– Мобилният ти – каза той – включен ли е?

Мартин поклати отрицателно глава.

– Погледни.

Мартин го взе и го подаде на Йоаким.

Йоаким го провери и му го върна обратно.

– Включи го.

– Защо?

– Просто го направи.

Мартин го включи и въведе ПИН-кода си. Чуха три писукания, а след това цяла тирада от писукащи тонове за съобщения, които чакаха.

– Няма майтап – рече Мартин уплашено.

– Сега ми звънни. Искам да имам твоя номер.

– Ами добре.

Йоаким му продиктува една по една цифрите, които Мартин въведе в своя телефон. След това момчето го набра. Секунди по-късно телефонът на Йоаким звънна. Той провери дали номерът на Мартин се появява на дисплея.

– Сега можеш отново да го изключиш.

Мартин го направи и пъхна обратно телефона в джоба на мокрите си панталони. Изглеждаше облекчен.

Обърнаха се и потеглиха обратно към другия край.

Докато крачеха, Йоаким набра номера на Ингер Холмсбю.

– В момента съм на път към жилищната част – извика тя.

– Ужасно вали, а аз нямам нито чадър, нито нищо. – Йоаким дочу тътнеща гръмотевица на заден план.

– Просто започни да търсиш – помоли Йоаким. – Те имат общо място за боклука. Почакай малко. – Той погледна към Мартин. – Къде са контейнерите за отпадъци?

– Зад блок "Б" – отвърна Мартин.

Йоаким предаде чутото.

– Ще ти звънна веднага след като открия боклука – отговори тя и затвори.