Драконът

56.

Часът беше единайсет вечерта, когато Йоаким влезе в апартамента си.

Три часа беше седял в рецепцията на хотела на "САС" и беше чакал без никаква полза. Нова проверка от рецепцията дали Далайла Таха не се е регистрирала, също се оказа безсмислена. Никой с това име не беше запазвал стая и не се беше регистрирал в хотела. Нямаше представа къде се намираше тя. Нито пък тя щеше да го намери в хотела. Все още беше пренаселено.

Докато чакаше, провери Фейсбука си от хотелския компютър за гости три пъти, но все още нямаше никакъв отговор на поканата му за приятелство с профила на неговото собствено име. Затова накрая се беше отказал и бе вървял пеша целия път през парка с двореца, през тихите среднощни улици по Фрогнер и парк Фрогнер и обратно до апартамента.

Йоаким отиде право към кухненския плот и включи лаптопа.

Усети как ударите на сърцето му се усилват, когато откри, че "Йоаким Жаклин" бе приел поканата за приятелство от Alien Rubica. Това означаваше, че сега той можеше да разгледа профила му.

Йоаким кликна на профила на "Йоаким Жаклин". Задържа дъха си за малко.

Единственият текст, който беше написан под "Интереси", беше:

Имаме всички видеа погледни надолу. Колко ще платиш

Малко по-надолу по страницата бяха качени две видеа, готови за пускане. Той пусна първото.

Устата му се отвори бавно, когато видя кой беше на клипчето, и след малко изключително личния и неофициален разговор между Ферен и министъра на развитието Холтедал. В момента, в който увеличи звука, новият мобилен телефон, седящ до компютъра, звънна.

Бързо го сграбчи и го допря до ухото си.

– Ало!

– Аз съм – чу да казва Далайла. – Залата за отпътуващи на Централната гара на Осло след половин час.

След това тя затвори.