Драконът

65.

Ингер Холмсбю остави Йоаким пред апартамента на улица "Хофсвайен". Той веднага си легна, но не можа да заспи. Мислеше за Далайла. Заради нея планът трябваше да се приложи в действие много по-бързо, отколкото си беше мислил първоначално, всъщност колкото се можеше по-скоро.

Йоаким си мислеше също и за онова, което Ингер му беше разказала. Дали смяташе, че той притежаваше информация за международните военнопрестъпници? Затова ли се беше появила посред нощ и се беше срещнала с него? Защо и как той щеше да знае нещо по въпроса? Единствената връзка, която той имаше с военнопрестъпниците, беше това, което току-що тази вечер научи от Далайла. Тя твърдеше, че суданецът, който стоеше зад убийствата на нейното семейство и зад нейното изнасилване, беше получил помощ от Ферен. Помощ да се сдобие с убежище в Норвегия. Ето защо Далайла беше тук – за да разкаже на норвежките власти за всичко това. Йоаким не изпитваше никакви затруднения да приеме именно това обяснение. Но Ферен никога не му беше разказвал каквото и да било за суданските военнопрестъпници. Защо Ингер Холмсбю вярваше, че той го е извършил? И откъде можеше тя да знае, че Ферен го бе заплашвал? Тя знаеше ли го, или го предполагаше?

Йоаким междувременно знаеше, че Ферен беше в състояние да извърши всичко, ако виждаше в това някаква лична изгода. Да осигури на някой военнопрестъпник убежище не представляваше и най-малък проблем за него. Ферен, или Дракона, както понякога обичаше да се нарича, беше самото олицетворение на една разпокъсана, шизофренична личност – циничен, безмилостен, алчен християнин и самарянин, благодетел на бедните по света. Един олигавен върколак, предрешен като Майка Тереза. Един сатана, от когото Йоаким в глупавата си наивност си беше позволил да се очарова и да бъде подлъган. Йоаким никога не беше мразил някого повече от Арве Магне Ферен. Но Дракона имаше сила и не на последно място – имаше влиятелни приятели. Докато слънчевата светлина не започна да прониква през прозореца, Йоаким лежеше и размишляваше дали Ферен нямаше много по-влиятелни приятели, отколкото тези, за които знаеше той. МИ6, ЦРУ, военното разузнаване и полицията? Можеше ли Ферен наистина да има контакти и там? Това сериозно го плашеше. С какво тогава имаше да се справя той?

Когато старият мобилен телефон, който беше до леглото, звънна точно след девет часа сутринта, той имаше усещането, че сякаш беше спал едва няколко минути.

– Имам добра новина – чу той да казва Лисбет Дал с жизнерадост в гласа. – Можеш да вземеш Хенрик днес в два часа

– Пред училището, както предния път. Бившата ти съпруга трябва да е в добро настроение днес.

Йоаким седна на ръба на леглото и разтърка сънените си очи, за да се събуди.

– Днес?

– Да, определено. Нещата започват да се нормализират, ще видиш – каза тя. – Всичко ще се оправи, Йоаким.

Той ѝ благодари, обеща, че ще бъде там по-рано и ще прибере Хенрик, приключи разговора и стана.

"Трябва да се случи днес" – помисли си той. Можеше да отнеме дни или седмици, преди да види отново Хенрик. Но тогава можеше да бъде прекалено късно за Далайла. Тя трябваше да си намери укритие възможно най-бързо. Това беше шансът. Сега трябваше да се случи.

Отиде в кухнята и включи компютъра. Бързо влезе в Интернет и отвори Фейсбук.

Видеоклиповете все още бяха на профила. Но никакъв отговор – никаква реакция на десетте хиляди крони. Той ги беше предложил за материала, с който те твърдяха, че разполагат.

Внезапно една мисъл го осени след нощните размишления. Той бързо изписа "военнопрестъпници норвегия" в полето за търсене в Гугъл и натисна Ентър.

Множество резултати изскочиха. Той бързо ги заразглежда. Една от статиите беше от bt.no – онлайн-издание на вестник "Берген".

Норвегия – свободна зона за военнопрестъпници

Тор Улав Мьорсет

КРИПОС има списък с над 70 души, подозирани, че са военнопрестъпници. Но в Норвегия те няма да получат присъда.

Смущаващо е, че нямаме специални разпоредби срещу геноцид в законодателството на Норвегия – Йон Стиген, постдокторант

За научното списание "Аполон" към Университета в Осло професор Свайн Мьонеслан казва, че международните военнопрестъпници търсят убежище в Норвегия.

Причината е, че Норвегия няма закон, който да постановява, че съдилищата могат да осъждат хора, които са извършили военни престъпления в други страни.

След Втората световна война нацистите намират убежище в Латинска Америка. Сега Норвегия е на път да се превърне в подобна страна, твърди за списанието Мьонселан, който е един от най-изтъкнатите експерти по Балканите в страната.

Смущаващо от страна на Норвегия

КРИПОС казва пред списанието, че полицията разполага със списък от над 70 души, живеещи в Норвегия, които са подозирани в извършването на военни престъпления, геноцид или престъпления срещу човечеството.

Тези хора идват преди всичко от Балканите, Ирак, Афганистан и множество африкански страни.

Смущаващо е, че нямаме специални разпоредби в закона на Норвегия срещу геноцид, казва постдокторант Йон Стиген за вестник "Берген".

Той е бил, освен всичко друго, норвежки делегат по време на преговорите за създаването на Международния наказателен съд.

Срамно е, ако из Норвегия се разхождат хора, които са извършили престъпления спрямо човечеството, а след това остават ненаказани, защото нашето законодателство не е достатъчно добро, заяви той.

Стиген е на мнение, че Норвегия носи морална отговорност за това да уреди създаването на една по-строга законова уредба, особено след като е играла активна роля при създаването на Международния наказателен съд.

Прочете всичко набързо.

След това написа в полето за търсене на "Гугъл" "ЦРУ самолет Сула" и натисна "Ентър". Отново се появиха много резултати, особено в статии от aftenbladet.no – онлайн-изданието на "Вечерен вестник Ставангер". Той избра една от статиите и бързо зачете:

Защо никого не го е грижа?

Таралд Ано, редактор на вестник

ПОРАЗИТЕЛНО: Въпросът за самолетите със затворници е интригуващ. Още откакто репортерът на Вечерния вестник Ян-Петер Хелгесен написа първите статии през лятото на 2005 г., те будят международен интерес. "Уошингтън Поуст", "Чикаго Трибюн", "Би Би Си", "Датското радио", "Политикен", "Зюддойче Цайтунг" и много други реномирани медии са изнесли на бял свят информация за нерегламентирани кацания на европейски летища – включително и в Сула.

Видени са политическите последици в това, че американски самолети, които са оборудвани за транспорт на затворници, кацат в европейски страни или преминават през тяхното въздушно пространство.

Това създава политически отзвук на високо ниво. Външният министър на САЩ Кондолиза Райс трябваше да посвети част от обиколката си в Европа през 2006 г., за да разясни, или по-скоро да прикрие дейността. Европейският съвет написа силно критични доклади.

НО В НОРВЕГИЯ политиците мълчат. Три норвежки правителства бяха на власт в периода, когато обсъжданите самолети преминаваха през норвежкото въздушно пространство и кацаха на норвежки летища, две ръководени от Йенс Столтенберг, едно от Шел Магне Бондевик. Това означава, че шест норвежки партии са одобрили схемата, затворили са си очите за нея или въобще не са били наясно какво се случва. Най-лошото за признаване от страна на политиците, които искат да изглеждат отговорни, е трудно да се определи. Но тоталната липса на ангажимент по въпроса е поразителна.

Когато малко по-късно изключи компютъра, се беше замислил. Тя имаше право, мислеше си той. Ингер Холмсбю вероятно имаше право.

Но точно сега той имаше да мисли за други неща.

Докато си взимаше душ, му хрумна маршрут за бягство, който запрехвърля в мислите си.

По пътя щяха да ги хванат относително много камери за наблюдение, той беше наясно с това. Но щеше да отнеме време, ако полицията решеше да ги провери, дълго време и тогава най-сетне щяха да бъдат под прикритие.

Всичко изглеждаше под контрол, с изключение на най-важното – Хенрик. Първоначално той беше планирал да използва необходимото време с него, за да установят добър контакт помежду си и може би да започнат да си общуват с Анжелика. Но заради Далайла планът трябваше да се забърза. Той нямаше никакъв избор. Трябваше да се случи веднага. Дракона се беше раздвижил.