Драконът

42.

Хотелската стая я изпълни с клаустрофобично усещане. Не знаеше колко още щеше да издържи да стои там. Алтернативите не бяха много, по-скоро беше само една. Трябваше да намери Йоаким.

Една млада жена от румсървиза току-що беше донесла сандвич, кафе и минерална вода в стаята. Сандвичът нарастваше в устата ѝ и тя се справяше трудно с преглъщането. Но в стомаха ѝ вече бяха по-голямата част от кафето и малко от водата.

Далайла седна на ръба на леглото със стария си мобилен телефон в ръка. Включи го. На дисплея видя, че телефонът се върза към норвежкия телефонен оператор "Теленор". Подскочи, когато острата и силна мелодия на телефона за входящи съобщения изведнъж звънна.

Нов есемес. Тя го отвори.

Моля обадете се на Джо на 43266770 възможно най-скоро.

Бързо записа номера. Остана, без да помръдне, няколко секунди, но нямаше повече нови съобщения. Затова изключи отново телефона.

Погледна към бележката със записания номер и изведнъж усети да напират сълзи. Той ѝ беше дал нов мобилен телефон. Като че ли дихателните пътища се отвориха и изведнъж тя отново можеше да си поеме достатъчно въздух с дробовете. Представата, която имаше, беше правилна.

Йоаким не искаше да разговаря с нея от стария си мобилен телефон. Знаеше, че го подслушват.

Загледа се в номера. Дали да използва своя телефон или да звънне от хотелската стая? Изтри сълзата, която се бе стекла по бузата ѝ.

Внезапно се изплаши. На вратата се почука, сякаш някой удряше по нея със стиснат юмрук. Далайла стана и не помръдна, всичките ѝ сетива бяха отворени. С колебливи стъпки отиде до вратата. Изведнъж отново се почука три пъти, удари върху дърво, които този път бяха по-силни.

Тя се долепи плътно към вратата и погледна през шпионката.

Разпозна го веднага. Нааман, рецепционистът от Найроби. Единствения човек, с когото бе обменила няколко приятелски думи, откакто беше пристигнала в страната.

Далайла отвори вратата.

-Да? – каза тя.

Нааман се приближи една крачка, бързо се усмихна и заяви:

– Бихме ли могли да разговаряме, госпожо?

– Разбира се. – Тя мина леко встрани и го пусна да влезе, гледайки го с учудване.

– Бъдете така добра да затворите вратата – помоли той.

– Има нещо, което трябва да ви кажа.

Далайла усети убождане в областта на корема, когато го погледна в неспокойните му очи.

– Тъкмо сега тук беше един човек, който питаше за вас, от полицията – показа ми ваша снимка.

Далайла закърши ръце една в друга.

– Да?

– Казах, че никога досега не съм ви виждал.

– Благодаря, Нааман – каза тихо тя, докато ушите ѝ бумтяха.

– Отказ на разрешението за престой?

Далайла за момент погледна объркано мъжа пред себе си. След това кимна.

Значи това си мислеше той.

– И аз самият минах през такъв период – обясни той.

Далайла кимна.

– Просто исках да ви го кажа. Не знам доколко сте в безопасност повече тук.