Драконът

52.

– Ще се свържеш ли днес? – изрече Йоаким в мобилния телефон.

Тъкмо беше седнал в едно популярно заведение за бързо хранене на улица "Карл Юхан" и беше изял бургер с литър и половина бира към него. Новият мобилен телефон лежеше включен в джоба на якето му, в случай че Далайла отново решеше да се свърже с него.

– Веднага ще го свърша – отвърна адвокат Лисбет Дал от другия край на линията. – Ще ти позвъня незабавно, след като съм направила уговорка за време и място.

– Благодаря ти, Лисбет.

– Скоро отново ще се видиш с Хенрик.

– Да се надяваме. Дочуване.

Йоаким затвори и направи знак на сервитьорката да му донесе сметката.

Точно когато Йоаким щеше да върне телефона обратно в джоба си, той звънна. На дисплея се появи: "Личен номер – скрита самоличност."

– Ало?

Първоначално той не чу нищо, а след това някакъв звук. Йоаким набърчи чело. Някакъв кикот?

– Ало? – опита той втори път.

– Вие ли сте Йоаким Жаклин? – чу той да казва гласът, гласът на малко момче.

Йоаким се огледа наоколо с объркване.

Какво, по дяволите, е това?

Йоаким сниши гласа си.

– С кого разговарям?

– Няма значение – отвърна момчешкият глас и след това отново се нададе смях. Бяха най-малко двама.

– Вие ли сте онзи Йоаким Жаклин?

– Да – отговори Йоаким колебливо и погледна дали някой от околните маси не подслушваше разговора му.

– Този, който е лежал в затвора?

Приятели на Хенрик, реши Йоаким. Намерили са номера на мобилния ми и си правят шега.

– Да, вярно е – призна Йоаким. – А вашето име е Хенрик?

За кратко настъпи тишина, след това за малко отново кикот.

– Кой казвате?

– С какво мога да ви помогна? – попита Йоаким. Той трябваше да влезе в роля, да се опита да ги накара по един или друг начин да се издадат. Може би те малтретираха Хенрик, безпокояха го. Трябваше да разбере кои бяха те. – Как се казвате?

– Сигурно ви се иска да го узнаете – подразни го гласът на момчето.

Сервитьорката дойде до масата и остави сметката пред него.

Йоаким притисна здраво телефона между бузата и рамото си и извади своя портфейл.

– Какво желаете? – Той остави триста крони върху сметката и започна да си облича якето.

– Искаме да ви изпратим нещо. Какъв е адресът ви?

– Да ми изпратите нещо? – попита Йоаким с дружелюбен глас. Беше започнал да се поти, това въобще не му се нравеше. – Какво смятате да ми изпращате?

– Тайна е.

Йоаким излезе навън и се смеси с тълпата от хора, която се стичаше по тротоарите на улица "Карл Юхан". Пое по посока към двореца[26].

– Ще ви дам адреса си ако ми кажете кой сте вие.

Сега той чу как някой на заден план се смее високо.

– Идиот! – изкрещя гласът.

– Вие сте идиоти – отвърна той с раздразнение.

След това те се покикотиха още малко и затвориха.

Йоаким спря и облегна гръб към стената на къщата. Беше изпотен и се беше задъхал. Толкова много неща се бяха случили току-що, толкова много, което беше извън контрол.

С бързи стъпки той продължи по-нататък по улица "Карл Юхан", беше изминал половината път до задната страна на двореца и след това взе десния завой през парка към "Радисън САС Хотел".

Записът с разговорите беше пуснат малко по-късно в полицейското управление на Гренландия заради полицай Гунар Кристофершен.

Кристофершен слушаше с угрижено изражение на лицето, докато думите струяха ясно и отчетливо от плейъра.

Пазителят на реда, който беше донесъл записа, стоеше облегнат на рамката на вратата към кабинета на Кристофершен. Той докосна пакет цигари, готов да се поразходи малко и да попуши, незабавно след като докладването пред Кристофершен приключеше.

Когато този странен разговор между Йоаким и младежите най-накрая свърши, Кристофершен се отпусна обратно в своя въртящ се стол. Опря връхчетата на пръстите си едно към друго, докато гледаше замислено пред себе си.

– Той използва мобилния си телефон дяволски малко, така ми се струва – заяви служителят, седящ на вратата. – Със сигурност притежава и други телефони.

Полицай Гунар Кристофершен обърна стола по посока към колегата си, който сега беше извадил цигара от пакета и я въртеше нетърпеливо между палеца и показалеца си.

– Знаеш ли го със сигурност или само предполагаш?

– Предполагам го.

– И какво според теб представляваше този разговор?

– Обикновена шега – отвърна мъжът. – Той има син на единайсет. Обзалагам се, че го тормозят, защото баща му е лежал в затвора.

– Хмм...

– ОК? – попита полицаят на вратата с нетърпение.

Кристофершен заизучава колегата си с поглед.

– Разбира се, това е напълно възможно.

Полицаят издиша въздуха от дробовете си със съскащ звук.

– Сега мога ли да тръгвам?

– Да – отвърна Кристофершен, – върви и си пуши проклетата цигара.