Драконът

54.

– Мислиш ли, че ще плати? – Мартин промени настроението си. Стоеше насред пода в стаята си със скръстени ръце, докато се издигаше и снишаваше на пръсти.

Андреас седеше на леглото с кръстосани крака и с всички документи от пощенския плик на адвоката, разпръснати наоколо.

– Погледни тук. – Андреас вдигна пожълтялата изрезка от вестник "Афтенпостен", която датираше отпреди четири години.

– Ето тук го пише! Смета се, че той е укрил много милиони в чужбина. Но е бил умен и не е казал нищо по време на съдебния процес.

Андреас постави показалеца си върху снимката на Йоаким.

– Той със сигурност ще ни плати.

Бяха открили много за Йоаким Жаклин във вестниците. На едно листче с написани на ръка печатни букви се мъдреше неговото име и номерът на мобилния му телефон. Буквите бяха заоблени и красиви, като че ли ги беше написало някое момиче.

– Но не разбирам защо.

– Тук пише толкова много за него – заяви Андреас и разтърси глава на негативното отношение на приятеля си. – И притежава милиони. Може би ще го купи. Сега толкова трудно ли ти изглежда? Може би именно той е дал всичко това на адвоката.

Мартин отпусна ръце надолу.

– Но ние трябва да бъдем напълно сигурни, че той няма да ни открие. Може да е опасен.

Мартин вече не знаеше дали това му харесва. Бяха отваряли YouTube и бяха видели, че двете клипчета, които бяха качили, са изтрити. Но видеото, което беше качено от компютъра на Файте-Йон, все още беше там – с имейл адреса му, който се виждаше съвсем ясно. Не след дълго те щяха да открият Файте-Йон. Тогава какво щеше да се случи?

– Та той е мошеник. Никого не е убил.

– Да.

– Той не е опасен. Искаш още пари, нали така?

– Е да...

– Мамка му, толкова уплашен изглеждаш.

– Не ми пука – отвърна Мартин и потъна в стола си. – И какво ще правим сега?

– Ще потърсим името му в "Гугъл" и ще видим дали ще намерим някакъв имейл адрес.