Драконът

110.

Министърът на развитието Кристер Холтедал нямаше апетит през последните няколко дни. Нито пък беше спал особено много. Журналистите от "Бизнесът днес" не оставяха както него, така и неговия персонал нито за миг и непрекъснато звъняха, изпращаха имейли и факсове по всяко време на денонощието. Агресивното нахлуване и всичките запитвания бяха довели до множество срещи в министерството – ден и нощ. Положението се влошаваше с всеки изминал час. И се натрупваха все нови и нови хора, идващи с изказвания, за които журналистите искаха коментарите на министерството.

Бяха се опитали по всички възможни начини да открият кой може да е бил анонимният източник, който е дал на вестника всичката тази информация, но не бяха стигнали доникъде. Йоаким Жаклин беше сложил всички карти на масата пред полицията, така че нито министерството, нито от "Полицейска закрила" смятаха, че може да е той.

Те чисто и просто нямаха представа.

А накрая най-лошото, вече нямаше съмнение. Признанието ги порази до един по време на една среща в министерството в десет часа снощи.

От "Бизнесът днес" разполагаха с видеата.

Когато те, неохотни и шокирани, трябваше да осъзнаят, че ги имаше на всички клипчета, които се намираха в компютъра на Мартин Тьонесен, както и меко казано, компрометиращите документи, които никога преди не бяха виждали, алармата за бедствено положение беше задействана в Министерството на развитието и целият наличен персонал беше мобилизиран.

Холтедал преглътна тежко, докато наблюдаваше все по-нарастващата групичка от зверове пред себе си – немарливи фотографи с фотоапарати във всякакви размери и форми пред импровизираната сцена, която бяха изградили, както и ордата от журналисти, които седяха зад тях на столове в редици. Кристер Холтедал вдигна колебливо чашата си с вода, която стоеше на масата пред него, но веднага я остави обратно. Ръката му осезаемо трепереше. Мнозина от фотографите насочиха моментално обективите си към него и Холтедал отново преглътна, без да може да навлажни пресъхналата си уста. "Може би ще припадна? – помисли си той. – Ами ако припадна, докато си седя тук?" Той хвърли бърз поглед встрани.

Вдясно от него седеше министърът на външните работи Уле Юхан Баке, а отляво – държавният секретар Фритьоф Мьоселв. От лявата страна на Мьоселв седеше шефът на информационния отдел към Министерството на развитието, Кристен Хенриксен, с последното издание на "Бизнесът днес" пред себе си. Броят от събота, в който цялата първа страница и шестнайсет страници вътре бяха посветени на случая. Не бяха имали никакъв друг избор, освен да свикат пресконференция още същия следобед.

И сега те стояха пред групичка от зверове, в този съботен следобед, докато повечето хора отмятаха пазаруването за уикенда и се готвеха за една спокойна вечер в горещото лятно време.

Холтедал срещна погледа на своя държавен секретар. Той никога преди не беше виждал Фритьоф такъв – с толкова пребледняло и изопнато лице и отпуснати рамене. Беше огледален образ на това как Холтедал се чувстваше.

Министърът на външните работи Уле Юхан Баке се прокашля на микрофона, който стоеше на масата пред него. Кашлицата се чу неочаквано силно и металически през високоговорителите .

– Смятам, че можем да започваме – каза той и оправи очилата си. Множество изщраквания от фотоапарати се разнесоха, заедно с острите просветвания от дъждовното време навън. – Събрали сме се тук, за да обясним какви мерки е предприело Министерството на развитието във връзка с информацията, която се появи в "Бизнесът днес" за нашата съвместна работа с Арве Магне Ферен и неговите компании в Судан. – Той вдигна поглед и се взря над множеството с уморени и тъжни очи. – Може би е ненужно да казвам, но като се базираме на фактите, които са разкрити досега, ние решихме да спрем всички плащания по проекти, по които Ферен е получателят. Освен това нашият посланик в Судан, Алфред Клаусен, е повикан да се прибере у дома, докато обвиненията за тайно споразумение между фирмата на неговата съпруга и Арве Магне Ферен, не бъдат отхвърлени. Назначено е вътрешно, бързо работещо разследване. Представители от разследващия екип вече са на път за Хартум. Ние систематично ще оценим настоящия полицейски доклад с разкритите взаимоотношения. Незаконното присвояване и паричните измами, осъществявани със средствата за подпомагане, са неща, на които ние гледаме много сериозно. Преди да дадем възможност за въпроси, бих искал да се възползвам от случая, за да прегледам по-детайлно...

Холтедал не чу повече. Той знаеше точно какво се канеше да каже министърът на развитието. Всички, които стояха зад тази маса, бяха прегледали изказването многократно и в детайли.

Той сложи ръка около чашата с вода и се загледа в малките вълнички по повърхността, но все още не се осмеляваше да я вдигне.

Първият въпрос относно операция "Дракона" беше отправен точно преди 19 часа миналата вечер – чрез телефонно обаждане от страна на един от журналистите на "Бизнесът днес" до министъра на външните работи Уле Юхан Баке.

Един час по-късно министър-председателят лично бе позвънил на редактора на "Бизнесът днес", а почти в полунощ бе свикана среща между министър-председателя, министъра на външните работи, редактора на вестника и един представител на "Полицейска закрила". Бе се оказало, че от "Бизнесът днес" най-вероятно не стъпваха върху нещо повече от онова видео, в което самият Холтедал взимаше участие, и затова не разполагаха с достатъчно, за да могат да водят случая. Редакторът също беше принуден да стане по-внимателен с това какво беше заложено и какви последствия ще има от превръщането на събитията в обществено достояние. Това беше всичко, което Холтедал знаеше в момента.

На брифинга преди пресконференцията министър-председателят беше кристално ясен конкретно по следния въпрос

– Операция "Дракон" не трябваше никога, при никакви обстоятелства да бъде обсъждана или коментирана. Този въпрос завинаги щеше да бъде строго засекретен заради националната сигурност, както и тази на съюзниците.