Драконът

22.

Арве Магне Ферен бе лежал буден два часа, когато телефонът звънна.

– Ферен? Един момент и ще разговаряте с министър Холтедал.

Секунди след това на телефона вече беше Кристер Холтедал.

– Арве. Здравей. Получих съобщението ти. В града ли си?

– Здравей, Кристер. Ами да, снощи пристигнах. – Ферен си сръбна от току-що приготвената чаша чай. – Как си?

– Слушай, извини ме, но трябва незабавно да отида на една среща. Чух, че отново си оставил съобщение.

– Да, опитвах се да се свържа с теб снощи. Може ли да се срещнем днес?

Ферен забеляза, че Кристер се поколеба, както обикновено правеше.

– Днес?

– Важно е.

– Да не би да се отнася до проекта за болницата? Проблеми ли има?

– Хей, Кристер, ще ти бъда благодарен, ако може да разговаряме за това на четири очи.

Ферен дочу въздишка от другата страна.

– Отново те връщам към лобито, където Сигне ще открие някоя пролука през деня – заяви Кристер Холтедал.

– Ще съм ти признателен – отвърна Ферен. – Тогава ще се видим по-късно днес.

Веднага след това той отново разговаряше със Сигне от преддверието.

Точно в 15:00 часа Ферен влезе в сградата на Министерство на външните работи и заседателните зали на тераса "Виктория". Бе съпроводен до офиса на министъра на развитието, след като първо беше проверен от охраната и записан в книгата за гости.

Когато Ферен влезе вътре, веднага видя, че винаги енергичният и присъстващ държавен секретар Фритьоф Мьоселв също беше там. Седеше в готовност, с навити до лактите ръкави на ризата, а сакото му висеше на облегалката на стола зад него. Носеше чифт излезли от мода кръгли очила ниско върху носа си, както Джон Ленън си ги бе слагал преди цяла вечност.

Холтедал се изправи иззад бюрото си и се приближи към него. Здрависаха се.

– Изглеждаш добре – поздрави го Ферен. – Благодаря ти за миналия път.

Министърът на развитието се усмихна и помоли Ферен да заеме място около заседателната маса.

Държавният секретар леко се изправи, загледа Ферен над кръглите рамки на очилата и сграбчи протегнатата ръка в момента, в който всички се настаниха около кръглата заседателна маса.

Мьоселв държеше на масата пред себе си затворена папка.

– Високо оценявам факта, че толкова бързо успя да намериш време, за да се срещнеш с мен – заяви Ферен.

Холтедал потърка с ръка гладката си брадичка.

– Някои хора са по-важни от други – усмихна се той.

Мьоселв се приведе напред към Ферен.

– За какво става дума?

Арве Магне Ферен спря погледа си на енергичните сивосини очи на Мьоселв. Ферен никога не бе знаел със сигурност как трябваше да се държи с него. В него имаше нещо гладно като вълк и хаотично, сякаш седеше, готов да погълне лакомо деликатесите пред себе си и веднага след това да поиска още.

– Нека първо да спомена, че имах среща с Африканската банка за развитие на шестнадесети май – започна внимателно Ферен. Усмихна се на държавния секретар. – Те са изключително позитивни. Скоро ще постигнем целта си. Вече информирах Норад. – Министърът кимна.

– Хм. Добре.

– Недовършената болница ще бъде построена – продължи Ферен. – Не мисля, че преувеличавам, когато го казвам. Никога не съм се справял без вас.

Ферен и министърът се усмихнаха един на друг. Фритьоф Мьоселв все още седеше втренчен с онзи вълчи поглед. Ферен се чувстваше некомфортно.

– Покажи на Арве статията – помоли министърът държавния секретар и нетърпеливо размаха с ръка към него. – Покажи му я веднага.

Фритьоф Мьоселв отвори папката и извади изрезка от вестник. Обърна я към Ферен.

Беше от "Афтенпостен" отпреди три дни. Ферен прочете предисловието, докато останалите двама го наблюдаваха.

Норвегия води преговорите за мир в Дарфур

Норвежките власти начело с министъра на развитието Кристер Холтедал заеха лидерската позиция в продължаващите преговори между бунтовнически групи и суданската армия в Дарфур. Успешните решения за мирни преговори, които Норвегия провежда в Южен Судан, даде на норвежците висок статус между всички заинтересувани страни, както и в ООН сред управлението и главните преговарящи от "Африкански съюз".

Ферен вдигна очи и погледна от единия към другия.

– Фантастично – заяви той. – Та това е направо фантастично! Поздравления!

– Благодаря – отвърна министърът на развитието. – Но не можем да не отбележим, че по-нататък ще се нуждаем също и от твоята помощ.

– Разбира се – потвърди Ферен и сведе поглед. – Ще приема задачите, които изберете да ми дадете.

– Какво всъщност искаше ти? – поинтересува се държавният секретар Мьоселв изведнъж и наруши идилията.

И двамата се втренчиха с очакване във Ферен.

– Аз, или по-скоро ние може би имаме малък проблем – информира ги Ферен, внезапно сериозен. – Моята лична секретарка Далайла е изчезнала. Тъкмо получих потвърждение, че е летяла извън страната, може би дотук, до Норвегия. Все още не знам.

Министърът на развитието сбърчи чело.

– Както знаете, времево това съвпада с пускането на свобода на Йоаким Жаклин. Бе освободен от затвора Юлешму преди няколко дни. – Ферен отново гледаше ту към единия, ту към другия. – И както най-вероятно сте наясно, Далайла през годините притежаваше достъп до някои поверителни материали.

– Но този Жаклин – възрази министър Холтедал – той не обели и думичка по време на целия съдебен процес. – И той изръкомаха с ръце. – Какво? Не разбирам..?

Жената от преддверието влезе и донесе три чаши и прозрачен термос с кафе, които остави на масата. След това отново излезе.

– Има логика да е мълчал – заключи Ферен. – Моят проблем, или по-точно нашият, е, че нямаме контрол нито върху това, което той знае, нито върху това, което е известно на асистентката ми. Да не говорим, ако напук на очакваното използват документацията. Те по-рано са имали... близка връзка.

– Според мен драматизираш – усъмни се министър Холтедал. – Твоята секретарка може да е имала много други добри причини да пътува – той леко вдигна рамене. – Какво знам всъщност. А и този Жаклин е трябвало да бъде пуснат на свобода по това време, знаем го отдавна.

Държавният секретар силно кимна с глава, така че непокорните му светли къдрици се раздвижиха.

– Разбирам към какво се стремиш – рече той на Ферен.

За миг министърът изглеждаше объркан, преместваше поглед от единия към другия, после и той кимна съучастнически.

– Разбирам – заяви той и сгъна ръце под брадичката си.

– Ами да, това е, за което вие си мислите.

Държавният секретар за първи път, откакто бе започнала срещата, махна лакти от масата и стана.

– Има някои въпроси, по които не бихме искали да знаем твърде много.

– Наясно съм с това – отговори Ферен.

– Вие не бяхте ли много близки... Ти и той... Йоаким Жаклин?

– Всички, които участват и допринасят в борбата с бедността, стават мои приятели, някои от тях – най-близките ми.

– Но не и когато се възползват от това за свое облагодетелстване – допълни министърът.

– Точно.

Държавният секретар хвърли бърз поглед към ръчния си часовник и измърмори нещо на шефа си. Министърът на развитието се хвана здраво за ръба на масата, така че само палците му се показваха. Срещата бе приключила.

– Това би могло да се превърне в проблем – уведоми ги Ферен. – Доколкото разбирам, вие го виждате по същия начин като мен. Трябва да поговорим още. Разрешение в Дарфур е следващото нещо.

Министърът на развитието погледна шокиран към Ферен.

– Нали нямаш предвид...?

– Отделни поставени в центъра личности са чули неща, възникват слухове.

– Нали не говориш за повторение на операция "Дракон"?

Държавният секретар Фритьоф Мьоселв се взираше със своя вълчи поглед във Ферен, сякаш последният се готвеше да атакува.

– Да се надяваме, че ще го избегнем – заяви Ферен.

– Ти си на наша страна, Арве, нали? – попита министърът. – На наша страна ли си?

– Естествено, че съм на ваша страна – увери го Ферен и стана, докато се придържаше с една ръка за кръста.