Драконът

91.

Срещнаха се на пътеката покрай река Акешелва, както последния път.

Ферен беше по-леко облечен, в сравнение с предишния път, но не трябваше. Неочакваният дъждовен порой направи пролетния въздух леденостуден. Единственото предимство на лошото време беше, че всичката обичайна, изморена клиентела, която обикновено беше тук, я нямаше.

Той трепереше и замръзваше под чадъра в проливния дъжд, когато Абдул ал-Фарук най-сетне се появи малко по-напред по пътеката. Носеше черна качулка над раменете. Ферен му направи място да застане при него под чадъра.

Абдул ал-Фарук спогледа Ферен в очите.

– Е? – попита Ферен.

- Тя е навън – тихо каза той.

– Ами той – синът?

Абдул ал-Фарук разтърси глава.

– Видеата?

Абдул отново поклати отрицателно глава.

Ферен изпита нужда да сложи ръка на кръста си, но не го направи.

– Нещо друго?

– Да. Една папка, пълна с документи и един компютър. Един куриер ще дойде с тях тази вечер.

– Документи?

Абдул ал-Фарук се усмихна.

– Извадка от банкови сметки и преводи и други подобни. От вялото докладване, което получих, разбрах, че всичко това води до един човек... Арве Магне Ферен.

Ферен вече не усещаше студения въздух, по-скоро точно обратното. Внезапно почувства горещина да облива лицето и кръста му повече от всеки друг път.

– За мен?

– Да, но ще ги получиш утре.

Ферен го погледна със скептицизъм и зачака онова, което трябваше да последва.

– При едно условие.

– И какво е то? – попита Ферен и изсумтя.

– Да престана да виждам твоето бяло, демонско лице.

Ферен разтърси глава и се усмихна.

– Нашите взаимоотношения ще бъдат прекратени, ако аз го пожелая. Да се надяваме, за твое добро, че никога няма да доживееш до този ден.