Драконът

33.

– Йоаким?

Беше Лисбет Дал. Гласът ѝ звучеше оптимистично.

– Бившата ти съпруга и нейният адвокат ни предложиха нова среща – уведоми го тя.

Йоаким използваше хендсфрийто, свързано със стария си мобилен телефон, докато шофираше. Освен това беше взел назаем този на Мортен. Той лежеше на мястото до шофьора. През деня Мортен му бе купил нов телефон на свое име с кредитна карта. Йоаким бе приготвил 4000 крони и сега щеше да му занесе новия мобилен телефон на улица "Акешгатен", където се намираше физиотерапевтичният център. В това време Йоаким позвъни на номера на Далайла с телефона на Мортен, но все още не беше успял да се свърже с нея.

– Ами добре – отговори Йоаким. Усети лек изблик на радост, но много скоро той беше последван от някаква скованост. Хвърли поглед към огледалото за задно виждане. Утре трябваше да се подсигури, че никой не го следи. Имаше неща, които трябваше да се уредят – първите от дълга поредица през следващите дни. – И кога?

– Още утре. Отбих. Притиснах ги. Имаше много неща за уреждане. Много обаждания от и до нейния адвокат.

– Това да не е някакъв начин да оправдаеш сметката, която ще получа от теб? – попита Йоаким.

– Не – отвърна тя напрегнато. – Просто ти казвам как седят нещата.

– Извинявай – съжали Йоаким. – Пак ли да го чакам след училище?

– Да. В два без петнайсет пред входа на училището.

Йоаким пое към един гараж, докато през цялото време не изпускаше от очи огледалото за задно виждане.

– А ако и утре не отиде на училище, ще ме уведомят ли възможно най-рано?

– Можеш да си сигурен, че уточних именно това – отвърна тя раздразнено.

– Благодаря, Лисбет.

"Тя започва да се уморява от това, точно като мен" – помисли си той, приключи разговора, за пореден път погледна в огледалото за задно виждане и паркира автомобила на едно свободно място.

Не се забелязваше никакъв преследвач.