Каджанга — синът на светлината

111

Скачаш от леглото, нахлузваш късите панталони и изтичваш бос под дъжда. Камиури изскача след теб.

— По-бързо, Каджанга! Да бягаме!

Обръщаш глава към него и отблизо се вглеждаш в присвитите му котешки очи.

— Никъде няма да бягаме! Разбра ли? Тичай да освободиш Хий-Ямшар и му кажи да дойде в общата барака.

Отдавна си открил, че хората-котки не могат да издържат на погледа ти. Камиури пристъпва от крак на крак и навежда глава.

— Добре, Каджанга. Както кажеш.

Под косо падащите струи на поройния дъжд селото пред теб изглежда някак странно и дори зловещо. Тук-там между колибите се полюшват електрически лампи, захранвани от слънчеви батерии. Ала сега светлината им само прави мрака още по-гъст. По-наблизо са бараките на екипа, чиито прозорци се очертават като жълтеникави правоъгълници в нощта. Докато Камиури изтичва към центъра на селото, ти продължаваш да се колебаеш. На кого трябва да съобщиш най-напред?

На баща си, който е шеф на екипа — мини на 136.

На дежурния от охраната — продължи на 164.