Каджанга — синът на светлината

106

Докато газите през калта между колибите, тревогата ти става все по-силна. Никъде не се забелязват признаци на живот. Изглежда, че хората-котки наистина са напуснали селото.

Най-сетне спирате пред колибата на Хий-Ямшар. Поколебаваш се за момент, после прекрачваш навътре и в полумрака различаваш дребна фигура, сгърчена на пода. Без да губиш нито секунда, ти измъкваш ножчето, коленичиш до стареца и започваш да режеш въжетата. В това време Камиури измъква парцала от устата му.

След две-три минути Хий-Ямшар е свободен. С помощта на Камиури той се изправя на крака и задъхано прошепва:

— Каджанга! Кажи на баща си, че трябва да бягате! Аймораните идват!

Дръпваш го към вратата.

— Не, ти ще му кажеш! Идвай!

Изнемощелият старец едва се държи на нозе под поройния дъжд и се налага да го крепите. Докато минавате покрай бараката на охраната, отвътре изскача сержант Хашимото.

— Кайл! Накъде сте хукнали в тоя дъжд?

С няколко думи му описваш какво е станало. Легионерът се навъсва, но без повече приказки мята ръката на стареца през рамото си и го помъква напред.

Както си предполагал, в общата барака се е събрал почти целият екип. Липсват само легионерите от охраната, които винаги са те учудвали със способността си да спят неограничено дълго, когато не са на дежурство. На една маса в ъгъла родителите ти играят бридж с други двама лекари. Хашимото неволно е блъснал вратата малко по-силно и всички погледи се отправят към вас.

— Доктор Джагър! — в настаналата тишина гласът на легионера прозвучава тревожно. — В селото става нещо странно. Всички са избягали, а Хий-Ямшар твърди, че аймораните щели да дойдат.

Мини на 24.