Каджанга — синът на светлината

15

След повече от час лутане из джунглата нещо лъскаво привлича погледа ти. Пристъпваш напред и ахваш от изненада. Край корените на едно дърво лежи продълговато парче метал с остри, назъбени ръбове. Бързо го вдигаш. Може да ти свърши чудесна работа като нож (или като трион, ако имаш джобно ножче). Но как е попаднало тук?

Много скоро откриваш отговора. Наблизо забелязваш друго парче метал, после още едно. Тръгваш напред и излизаш на обгоряла поляна, покрита с дебел слой влажна пепел. В центъра й лежат останките от неголям транспортен кораб — без съмнение онзи, който снощи трябваше да ви евакуира.

Усещаш в гърлото си горчивината на поредната рухнала надежда. Ако не заради вас, то поне заради тази катастрофа трябваше отдавна да са пристигнали спасители. А щом ги няма, обяснението може да бъде само едно — Центърът също е унищожен от Огледалните.

Хапейки устни, ти нагазваш в пепелището. Кабината на кораба е изчезнала, вместо нея са останали само метални късове, изкривени от жестока експлозия. Не се съмняваш, че това е дело на Огледалните. Двигателите също са разбити, но пътническият салон е почти напълно запазен. На мястото на унищожената кабина зее широк отвор. Вмъкваш се през него и правиш няколко крачки между седалките. Салонът е празен. Не виждаш нищо, което да ти послужи, но все пак имаш невероятен късмет. Тук ще можеш да се укриеш от дъждовете и хищниците.

Отново излизаш навън и сега забелязваш, че огънят не е изгаснал съвсем. Изпод разкъсаните двигатели се издига тънка струя синкав дим. Сърцето ти се разтуптява от вълнение. Огън! Щастието ти се е усмихнало още веднъж. Изтичваш напред, пролазваш под двигателите и откриваш купчинка жарава. Наблизо лежат няколко полуовъглени дървета. Изгаснали са, но надвисналият метал ги е запазил сухи. Хвърляш ги върху жаравата и започваш да духаш, докато ти се завива свят. Когато огънят пламва буйно, ти се измъкваш, за да потърсиш дърва. Няма да е лесно сред тая влажна джунгла, но все ще се справиш някак.

Мини на 12.