Каджанга — синът на светлината

123

Обидата моментално изчезва от очите на Ейина.

— Колко съм глупава! — възкликва тя. — Ти се тревожиш за мен, а аз си помислих… Не бой се, Каджанга. Ще го скрия много добре. Айгучи изобщо няма да усети. Моля те! Не ми ли вярваш?

Какво можеш да отговориш сега?

„Добре, щом толкова настояваш, съгласен съм“ — мини на 168.

„Не мога да вярвам на нищо и на никого, щом става дума за твоя живот“ — продължи на 183.

„Продължавам да смятам, че е прекалено опасно, но ако желаеш, с удоволствие бих взел кичур от твоята коса“ — прехвърли се на 197.