Каджанга — синът на светлината

165

Тези петнайсет минути са най-дългите в живота ти. Отначало все още можеш да разговаряш с пилотите, но скоро совалката им навлиза в атмосферата и връзката се прекъсва. Остава ти само да чакаш, изтръпнал от надежда и страх. Още не можеш да повярваш, че всичко ще свърши толкова лесно. Трябва да има някакъв капан. Тая проклета планета няма да те изпусне…

Но ето че изведнъж виждаш високо в небето сребриста точка, зад която остава дълга огнена диря.

— Вече сме съвсем близко, момче! — обажда се дрезгавият. — Виждаш ли ни?

— Виждам ви — задавено отговаряш ти.

— И ние те виждаме — имаме страхотна апаратура. Слушай сега. Малко по надолу край реката има удобна поляна. Ще я стигнеш за две-три минути. Обаче не тръгвай веднага. Изчакай да кацнем, после тичай към нас колкото ти държат краката. Щом дойдеш, веднага излитаме. Малко ще ни е тясно в кабината, обаче все някак…

— Стига приказки, Шандор! — обажда се другият пилот. — Край на връзката, момче. До скоро виждане.

Совалката стремително се спуска над джунглата, прелита над теб с гръмотевичен тътен, после изчезва зад дърветата и няколко секунди по-късно настава тишина. Захвърляш радиостанцията и побягваш напред през храстите, без да обръщаш внимание на бодлите, които се впиват в тялото ти.

Пресрещат те слънчеви лъчи. Заслепен, ти за миг стискаш клепачи, после отваряш очи и оглеждаш поляната. Малката двуместна совалка е тук. Тук са и двамата пилоти, но не в отворената кабина, а проснати вън до нея. И още преди да стигнеш до тях, ти знаеш, че са мъртви.

Сякаш цял се превръщаш в кълбо от ненавист. Страховете ти са се сбъднали. Проклетата планета наистина е подготвила капан — само че ти не си бил жертвата, а примамка.

С тежки крачки се приближаваш до двамата пилоти. Само преди няколко минути бяха живи, бързаха да те спасят, а сега…

Докато стоиш и ги гледаш, усещаш как наоколо се сгъстява познатото хладно чувство. Обръщаш глава. В края на поляната стоят двама Огледални. Те нямат нито очи, нито каквито и да било черти по сплесканите си глави, но въпреки това усещаш, че те наблюдават с жестока насмешка.

Ако имаш бластер с поне два заряда, мини на 179.

В противен случай продължи на 198.