Каджанга — синът на светлината

63

Огнена болка прорязва рамото ти и в същия миг мощен удар те отхвърля в храстите. Тръсваш глава, после трескаво скачаш на крака, продължавайки да стискаш оръжието в изтръпналите си пръсти. Хискаурът стои на няколко крачки от теб и от дълга рана върху гърдите му се стича кръв. Почти цяла минута се гледате втренчено, докато накрая хищникът изръмжава и бавно отстъпва назад.

Едва когато звярът изчезва сред храстите, ти успяваш да си поемеш дъх. Цялото ти тяло се разтърсва от преживяното напрежение. Извиваш глава настрани и изтръпваш. Дясната ти ръка е раздрана от рамото до лакътя.

Повече и дума не може да става за търсене на храна. Отиваш до реката, изпираш криво-ляво две парчета от панталоните си и превързваш раната. Но това вече не може да те спаси. В джунглата всяка рана бързо се инфектира, а няма откъде да получиш лекарска помощ.

Още същата вечер те втриса, а на следващия ден не си в състояние да станеш. Изгаряш от жажда, бълнуваш, мяташ се край изгасналия огън… и след още едно денонощие инфекцията слага край на живота ти.