Каджанга — синът на светлината

198

Безсилно размахваш юмруци и викът раздира гърлото ти.

— Гадни твари! Убийте и мен! Хайде, убийте ме!

Усещаш как насмешката им се засилва, прераства в смазваща подигравка.

— Ще ви накарам да ме убиете! — безумно крещиш ти. — Не можете да ме пуснете, нали? Е, сега ще излетя! Отивам си! Чувате ли? Отивам си!

После прескачаш мъртвите пилоти и се изкатерваш в кабината.

Не изпитваш страх — просто очакваш всеки момент Огледалните да вдигнат странните си оръжия. Но вместо това подигравката се засилва още повече… и изведнъж блестящите фигури изчезват. Оставаш сам. Вече без страхове и колебания. Огледалните са те пуснали — поне засега. Но кой знае защо в главата ти отново прозвучава гласът на жената от храма: „Късно е, Каджанга. Вече никога не ще бъдеш Кайл Джагър…“

Мини на 215.