Каджанга — синът на светлината

22

Селото остава зад вас. От джунглата ви делят само още двайсетина крачки, когато Камиури внезапно спира като вкаменен.

— Аймораните!

Вдигаш глава. Ниско над короните на дърветата е увиснало нещо грамадно и овално, което блести като огледало. Усещаш как из гърдите ти се разлива лепкавият хлад на страха.

— Да бягаме, Камиури! — извикваш ти.

Ала вече е късно. От странния предмет излита дебел огнен сноп, който ви изпепелява за част от секундата. В последния миг от живота си успяваш да помислиш само едно — че може би трябваше да предупредиш някого от възрастните.