Каджанга — синът на светлината

6

Мократа коса е провиснала пред очите ти. Тичаш почти без да виждаш накъде… и изведнъж се блъскаш в нещо. Отскачаш назад със стреснат вик и през шума на дъжда чуваш строг глас:

— Кайл! Накъде си хукнал по никое време?

Отстъпваш още крачка назад, вдигаш глава и разпознаваш сержант Хашимото от охраната.

— Аймораните! — подвиква Камиури, преди да си отговорил.

Хашимото се навъсва.

— Аймораните ли? Какви са тия бабини деветини?

— Истина е! — настоява твоят приятел. — Всички избягаха! Хий-Ямшар искаше да ви предупреди, обаче другите го вързаха в колибата му.

Сержантът ви прави знак да изчакате и влиза в най-близката колиба. Когато отново пристъпва навън, гласът му е променен.

— Изненадваш ме, Кайл! Не помисли ли, че постъпваш като най-долен страхливец? Ако наистина има някаква опасност, трябваше първо да предупредиш мен или баща си. А ти…

Унило навеждаш глава. Но Хашимото не ти оставя време за мрачни размисли.

— Елате, трябва да проверим тази работа.

Отново се втурвате през селото и спирате пред колибата на Хий-Ямшар. Понечваш да влезеш, но Хашимото рязко те избутва настрани, после измъква бластера от кобура и прекрачва напред. След няколко секунди отвътре долита гласът му:

— Идвай, Кайл. Всичко е наред.

Не, нищо не е наред, осъзнаваш ти, когато влизаш в колибата. Сред полумрака смътно различаваш една сгърчена дребна фигура. Камиури се промъква край теб, кляка и започва да се бори с възлите на въжетата.

Мини на 190.