Каджанга — синът на светлината

122

Дъждът се сипе унило и монотонно над пепелището. Хлапетата все тъй седят скупчени едно до друго, недалеч от изгорялата къща на Айгучи. Те почти не забелязват завръщането ти. Само Ейина и Камиури стават да те посрещнат.

За твое учудване Ейина не е чак толкова зле. Вярно, цялата е покрита със синини, но ходи почти без да куца.

— Ще отидем ли в твоята небесна лодка, Каджанга? — пита Камиури.

— Не! — трепваш ти. — В никакъв случай. Там… Там се навъртат аймораните.

Камиури навежда глава и въздъхва.

— Значи ще умрем, Каджанга… Никой не може да издържи дълго в джунглата без подслон… — Изведнъж той вдига очи към теб. — Чакай! Сетих се! На един час път оттук има пещера!

— Добре — кимваш ти. — Да тръгваме. Тук повече няма какво да правим.

Мини на 28.