Каджанга — синът на светлината

191

Този път ударът е по-лек, отколкото си очаквал. Айгучи отпуска тоягата, почесва се по корема и те оглежда презрително.

— Чудя се какво ли да те правя сега… Дали пък да не убия и теб, а? Мърша като теб не заслужава да живее…

— Не обиждай Каджанга, нищожна твар! — раздава се остър вик, изпълнен с ненавист. — Ти си мърша! Смърдиш като гнила риба, животно проскубано!

Преди да се опомниш от изненадата, Ейина скача от мястото си и връхлита като фурия върху търговеца, продължавайки да сипе проклятия. Но Айгучи е нащрек и тоягата му пресреща момичето във въздуха. Ейина отлита с писък към стената и остава да лежи неподвижно.

Вече нищо не е в състояние да удържи кипналата в гърдите ти омраза.

Мини на 169.