Каджанга — синът на светлината

189

Блъсваш се в скалната стена с такава сила, че дъхът ти спира и за няколко секунди губиш съзнание. Но когато се опомняш, въжето все още е здраво, а отгоре долита тревожен вик:

— Каджанга-а-а-а!

— Жив съм! — задавено отвръщаш ти. — Дърпай, Камиури!

Докато с мъчителни усилия лазиш нагоре, ти хиляди пъти се проклинаш задето не прие предложението на своя приятел. Наистина ако беше сега на негово място, щеше да го изтеглиш много по-лесно. Но не бива да бъдеш неблагодарен — Камиури е извършил дори повече, отколкото е било по силите му. Убеждаваш се в това, когато най-сетне изпълзяваш на бял свят и виждаш окървавените му длани.

Ала въпреки болката очите на Камиури пламтят от вълнение.

— Как мислиш, Каджанга, дали сме измъкнали нещо полезно?

— Не знам — вдигаш рамене ти. — След малко ще разберем.

Продължи на 208.