Каджанга — синът на светлината

55

— Какви са тия Огледални? — питаш ти, пристъпвайки към Хашимото.

Сержантът прехвърля станцията в лявата си ръка, а с дясната разкопчава кобура на бластера.

— Досега бяха само слух, Кайл. Мъгла, въздух. Някой от голямото началство не е искал да всява паника, затова сега може яко да си изпатим.

— Какъв е този слух? — настояваш ти.

Хашимото се заглежда към бунгалата наоколо, пред които се събират хората от екипа. Заедно с още двама души баща ти обикаля от врата на врата. Една-две минути легионерът мълчи, после неохотно продължава:

— Едно се знае със сигурност. Първите изследователски екипи на Айяла са изчезнали безследно. Било е преди около двайсет и пет години. Разбираш ли, изчезнали са! Заедно с техниката, заедно с транспорта. Издирването не дало никакви резултати. Пет години по-късно земното командване изпратило тук малък отряд на Звездния легион. И нищо. Никаква заплаха. Изчакали година, две, три… Накрая решили, че планетата все пак е безопасна и можем да влезем в по-широк контакт с местните жители. Официално няма обяснение за изчезването на първите екипи. Но се носи упорит слух, че са били унищожени от космически противник, който вероятно има секретна база някъде на планетата. И заедно с този слух върви едно название — Огледалните.

Макар че не разбира разговора ви, Хий-Ямшар се е приближил и слуша с интерес. Внезапно Хашимото бръква в джоба си, измъква огледалце и го поднася пред очите на стареца.

— Казваш, че аймораните блестят. Като това ли?

Хий-Ямшар кимва, но от гърлото му излита само задавено възклицание. Разширените му очи са приковани в някаква точка зад вас. Понечваш да се обърнеш, но в този миг наоколо сякаш избухва мълния и страхотен взрив те отхвърля на няколко метра от бараката.

Мини на 90.