Каджанга — синът на светлината

7

Следобедният порой идва твърде късно — къщата вече догаря заедно с всички запаси в нея. Едва сега хлапетата проумяват каква беда ги е сполетяла и унило се сгушват под дъжда.

— Да ги отведем в твоята небесна лодка, Каджанга — предлага Камиури.

Готов си да се съгласиш, но изведнъж някакво лошо предчувствие те обзема толкова силно, че поклащаш глава.

— Не сега, Камиури. Първо искам да проверя дали всичко е наред. Ти остани тук. Трябва да се погрижиш за Ейина.

Докато крачиш през джунглата под проливния дъжд, тревогата ти продължава да расте. Напразно си повтаряш, че нищо лошо не би могло да се случи. Усещането за нещо страшно, което дебне наоколо, не те оставя на мира. И затова почти не се изненадваш, когато само на двайсет крачки от разбития кораб зърваш през дъждовните струи два блестящи силуета.

Огледалните!

Познатият зловещ хлад те кара да застинеш за миг. Преди да се опомниш, лъскавите фигури трепват и се насочват към теб. Какво ще направиш сега?

Ще бягаш — мини на 18.

Ще стреляш по Огледалните с бластер (ако го имаш, разбира се) — продължи на 44.

Ще спреш на място — прехвърли се на 67.