Каджанга — синът на светлината

115

Тъмният силует залита назад, но не пада. От мрака долита смаяно ахване, после тих вик:

— Каджанга!

Разтърсва те истеричен смях на облекчение. Та това е Ейина — отлично познаваш гласа й. След малко тя пристъпва покрай огъня с твоето копие в ръка, оглежда те с недоумение и също се разсмива.

— Каджанга! Толкова се радвам да те видя! А пък ти без малко да ме убиеш… Ако не носех това пред гърдите си… Ама виж де, виж какво ти нося!

Под трептящата светлина на огъня различаваш в ръцете й кожена торбичка с разкъсана дупка там, където я е улучило копието. Побиват те тръпки при мисълта какво можеше да се случи. Но Ейина вече е забравила за премеждието. Тя развързва ремъчето и измъква от торбичката парче пушено месо, шепа сухи плодове и няколко ядки.

— Яж, Каджанга!

Мини на 134.