Каджанга — синът на светлината

201

Измъкваш се изпод рогозката и хвърляш поглед наоколо. Дъждът е спрял. От селото и бараките на екипа са останали само димящи развалини. Но когато се обръщаш към реката, за миг дъхът ти спира от изненада. Не всичко е унищожено! На брега продължава да се издига здрава и непокътната къщата на търговеца Айгучи!

Насядали в калта близо до теб, оцелелите момичета и момчета са се сгушили на окаяна, трепереща групичка. За момент ти става противно да слушаш жалното им хленчене. Прогонваш това чувство и пристъпваш към тях.

— Защо не се подслонихте при Айгучи?

— Няма го — отвръща някой от средата на групичката. — А пък вратата е залостена.

— Тогава разбийте вратата! — повишаваш глас ти.

— Не става — обажда се зад гърба ти Камиури. — Пуснал е джагамалите в двора.

Без повече приказки ти слизаш към реката, където стърчи високата ограда от колове около къщата на търговеца. Останалите плахо се помъкват подир теб. Преживяното тази нощ сякаш ги е лишило от воля и са готови да последват всеки, който прояви поне малко решителност.

Спираш пред дебелата порта, надникваш през една пукнатина и разбираш, че Камиури е прав. Из двора обикалят три джагамала — едри влечуги, приличащи донякъде на крокодили. Тия злобни същества се подчиняват единствено на Айгучи и това е една от причините всички в селото да се боят от него.

Докато оглеждаш джагамалите, Ейина дотичва откъм изгореното село.

— Каджанга! Хий-Ямшар умира! Иска да говори с теб!

Втурваш се подир нея и след малко коленичиш до стареца. Дишането му едва се усеща, но погледът му е съвсем ясен.

— Каджанга… — прошепва той. — Погрижи се за другите… Ти си по-силен от тях… Ти си Ка-Джанга… Синът на светлината…

За няколко секунди той сякаш изгубва представа къде се намира, но после отново отправя поглед към теб.

— Чуй ме… Сега е малкият дъждовен сезон… Ще продължи около месец… Трябва да оцелеете… Щом спрат дъждовете… поведи другите… надолу по реката… Там има големи села с колиби от камък… Там ще намерите помощ… Бъди силен, Каджанга! Сега ти си вожд… никой друг не може да им помогне…

— Къщата на Айгучи е здрава! — прекъсваш го ти. — Той сигурно е жив и ще ни помогне!

Хий-Ямшар изкривява устни.

— Не вярвай на Айгучи… Душата му е черна като прогнил дънер… Пази се от него, Каджанга… Мисля… Мисля, че той е виновен за всичко…

— Какво? — трепваш ти. — Как така Айгучи да е виновен?

Но Хий-Ямшар вече не те чува. Очите му са помътнели и той-продължава да шепне едва доловимо:

— Помни, Каджанга… Няма болка, няма страх… само това ще те спаси от аймораните… Те са… те са…

Отчаяно го разтърсваш.

— Какво са аймораните, Хий-Ямшар.

За миг очите му отново се избистрят.

— Те са ръкавица върху ръката на боговете — изрича старецът съвършено ясно.

Сетне тялото му се разтърсва в предсмъртен гърч и остава да лежи неподвижно. Хий-Ямшар, твоята последна надежда, вече не е между живите.

Бавно се връщаш към къщата на Айгучи. Останалите хлапета са се сгушили неподвижно близо до портата.

Какво смяташ да правиш сега?

Ще изчакаш завръщането на Айгучи и ще го помолиш за помощ — мини на 205.

Ще наредиш на децата да разбият вратата — продължи на 153.