Каджанга — синът на светлината

164

Само след минута вече си мокър до кости. Шляпайки през калните потоци вода, ти изтичваш към бараката на охраната и нахълтваш без да чукаш. Лъхва те вълна от топъл, застоял въздух. Пред теб стреснатият сержант Хашимото скача от стола, инстинктивно положил ръка върху кобура на бластера си. Но когато те разпознава, легионерът се усмихва.

— Кайл! Какво те е прихванало да търчиш посред нощ под дъжда?

— Нещо става! — задъхано изричаш ти. — Преди малко Камиури дойде да ме събуди. Цялото село се готвело да бяга.

Хашимото присвива очи.

— Камиури, а? Какво е измислил този път? Пак ли земетресение? За твое сведение, Кайл, в сеизмично отношение тукашната зона е много стабилна. Никакви земетресения не може…

— Сериозно е, сержант! — прекъсваш го ти. — Познавам Камиури, този път беше наистина изплашен. Казва, че Хий-Ямшар предупредил всички за опасността.

— Само не и мен — поклаща глава легионерът. — И каква е тая опасност?

— Аймораните!

Хашимото отмята глава и се разсмива, показвайки ситните си бели зъби.

— Извинявай, Кайл. Не се смея на теб, а на себе си. За момент наистина бях решил, че може да има нещо сериозно. Хайде, върви да спиш.

— Истина е! — възкликваш ти. — Цялото село е избягало. Хий-Ямшар искал да ни предупреди, но останалите го вързали в колибата му. Пратих Камиури да го освободи.

Хашимото престава да се усмихва.

— Странна история разказваш, Кайл. Добре, да речем, че всичко е истина. В такъв случай след малко Хий-Ямшар ще дойде да ни предупреди…

— Казах на Камиури да го доведе в общата барака — уточняваш ти.

— Е, значи пак ще мине оттук и ще го видим през прозореца. Сядай, Кайл. Да почакаме малко и гарантирам, че всичко ще се окаже някакво недоразумение.

Ако се съгласиш с Хашимото, мини на 172.

Ако настоиш да потърсите Хий-Ямшар, продължи на 188.