Каджанга — синът на светлината

177

Вече наближаваш изгореното село, когато забелязваш децата да газят из речните плитчини. Изтичваш към тях и размахваш копието си.

— Какво правите, страхливци? Ако го оставите сега да убие Ейина, после ще убие друг от вас… и трети, и четвърти, докато избие всички ви! Защо търпите?

Децата мълчат. Никой не смее да те погледне.

— Идвайте! — изкрещява зад гърба ти Камиури. — Щом вас ви е страх, ние с Каджанга ще му дадем да разбере!

Отново мълчание. Но когато тръгваш към къщата на Айгучи, с крайчеца на окото си забелязваш, че всички са тръгнали подир теб.

Наближаваш високата ограда, минаваш през портата и най-напред забелязваш Ейина. Вързана е близо до клетката на джагамалите, които се въртят насам-натам с възбудено сумтене.

— Ейина! — извикваш ти.

Тя не отговаря. Вероятно е в безсъзнание, защото виси на въжетата с изпънати нагоре ръце. Изтичваш към нея и трескаво откъсваш парцалите от корема й, след това оглеждаш внимателно кожата. За щастие семената не са успели да покълнат. Въздъхваш от облекчение и в този момент зад теб отеква свиреп крясък:

— Каджанга! Настана последният ти ден!

Не се знае за кого, помисляш ти и се обръщаш към Айгучи.

Какво оръжие си решил да използваш срещу търговеца?

Бластер — мини на 192.

Копие — продължи на 211.