Каджанга — синът на светлината

170

Срещата с хискаура те е направила предпазлив и през цялото време докато обикаляш из джунглата, ти здраво стискаш копието. През този ден нямаш повече премеждия, но и не ти провървява в търсенето на храна. Когато след пладне започва пороен дъжд, ти се прибираш в убежището със съвсем оскъдна плячка — шепа орехи хараг и три полуизгнили плода от ялаян. Отгоре на всичко почти две трети от орехите се оказват червиви. Добре поне, че нямаш проблеми с водата — една дълбока вдлъбнатина върху разбития двигател е пълна догоре.

Продължи на 89.