183

— Значи все пак не ми вярваш — нацупва се Ейина.

Колкото и да се мъчиш, не успяваш да я убедиш в противното. Накрая тя тръсва глава и в очите й просветват упорити пламъчета.

— Е, добре! Ще ти покажа, че съм достойна. Лека нощ, Каджанга.

Иска ти се да кажеш още нещо успокояващо, но преди да отвориш уста, момичето изтичва навън.

Продължи на 101.

Загрузка...