Каджанга — синът на светлината

135

Стрелял си напосоки, но съдбата е на твоя страна. Вторият Огледален се пръсва като балон… и едва сега закъснелият страх изпълва цялото ти тяло. Разтърсват те неудържими ридания. Бършейки сълзите с мръсния си юмрук, ти изтичваш напред и свирепо започваш да тъпчеш храстите, опръскани със странните сребристи капки. Дори не осъзнаваш, че крещиш пронизително:

— Така ви се пада, гадини проклети! Така ви се пада! Така ви се пада…

Най-сетне се опомняш — треперещ и изнемощял. Навеждаш замъглен поглед към бластера в ръката си. Имаш ли още един заряд?

Да — мини на 212.

Не — продължи на 162.