78

Ейина дълбоко въздъхва и тръсва глава. Вече не е сърдита, но в очите й просветват упорити пламъчета.

— Е, добре! Ще ти покажа, че съм достойна. Лека нощ, Каджанга.

Иска ти се да кажеш нещо успокояващо, но преди да отвориш уста, момичето изтичва навън.

Продължи на 101.

Загрузка...