Каджанга — синът на светлината

97

— Добре де — кимваш ти. — Само че не разбирам как узна цялата тая работа. От две години съм тук и досега не съм виждал айморан, а комай и ти не си виждал. Или греша, а?

Камиури смутено свива рамене.

— Прав си, Каджанга. Никой не е виждал айморан. Който види аймораните, загива веднага.

— А откъде тогава разбра, че ще дойдат?

Очаквал си Камиури да измънка някакво неясно обяснение, но той спокойно отговаря:

— От Хий-Ямшар.

Трепваш. Ако Камиури говори истината, работата може да е сериозна. Старият Хий-Ямшар не би си измислял подобни неща.

— Той каза, че аймораните щели да дойдат и да избият всички ни — бързо продължава твоят приятел. — Затова трябвало незабавно да бягаме към планините и да търсим убежище.

— Без да ни предупредите? — възкликваш ти.

Камиури навежда глава.

— Хий-Ямшар искаше да ви предупреди… обаче останалите не му позволиха. Вързаха го в колибата му. Разправят, че всичко било заради вас и ако загинете — тъй ви се пада.

Без повече да се колебаеш, ти скачаш от леглото и подвикваш:

— Татко!

Отговаря ти само шумът на дъжда. Изтичваш към съседната стая, отваряш вратата и виждаш, че леглото на родителите ти е празно. За момент те обзема страх, после въздъхваш. Едва ли се е случило нещо с тях — сигурно пак са отишли да играят бридж в общата барака. Навярно изобщо не подозират за заплахата. И с право. През двете изминали години не са срещали тук други опасности, освен диви зверове и тропически болести — все неща, с които един изследователски екип може да се справи без затруднение. Именно защото планетата изглежда сравнително безопасна, баща ти след дълго настояване пред началството получи разрешение да пристигнеш тук.

Но сега въпросът е как да постъпиш.

Ако побързаш да предупредиш възрастните, мини на 111.

Ако искаш преди това да освободиш Хий-Ямшар, продължи на 125.

А ако решиш да избягаш заедно с Камиури, прехвърли се на 150.