Каджанга — синът на светлината

175

През целия следващ ден чакаш Камиури, но той така и не се появява. Ейина също не идва и през цялата нощ сънят ти е неспокоен — гладът те измъчва жестоко.

На другото утро обаче Камиури изниква край кораба още в ранни зори. И което е по-важно — носи едра сушена риба. Докато лакомо я гризеш заедно с костите, той кляка до теб и угрижено пита:

— Какво сте се скарали със сестра ми, Каджанга? Оная нощ се върна разлютена и разправя, че не иска да те види.

— Кажи й да не ми се сърди, Камиури — въздъхваш ти с пълна уста. — Право да ти кажа, не ги разбирам тия момичета. Докачат се от всяка дреболия.

— Че кой ги разбира? — философски вдига рамене твоят приятел, после се ухилва. — Хий-Ямшар, дето беше толкова мъдър, и той това разправяше: никой не може да разбере жените. Остави това, ами казвай за какво съм ти потрябвал.

Мини на 42.