Каджанга — синът на светлината

74

Опиянени от победата, хлапетата се впускат в див танц около обезобразеното тяло на търговеца. Една-две минути ги гледаш замаяно, сетне пращенето на пламъци те кара да се обърнеш. Огънят е обгърнал къщата с удивителна бързина и вече се прехвърля върху оградата.

— Пожар! — извикваш ти. — Помогнете, трябва да изгасим огъня!

Никой не ти обръща внимание. Изтичваш към Ейина, разрязваш въжетата и я изнасяш извън двора. Когато се връщаш положението вече е неспасяемо. Подплашените хлапета се разбягват, оставяйки къщата във властта на огнената стихия.

Махваш с ръка и отиваш да седнеш до Ейина. След малко усещаш върху рамото си ръката на Камиури.

— Благодаря ти, Каджанга — тихо казва той.

Вдигаш очи към него.

— За какво, Камиури? Ти направи много повече. Твоите камъни показаха на другите, че Айгучи не е толкова страшен.

Той кимва.

— Така е. Но без теб нямаше да имам тази смелост. Защото дори когато грешиш, ти си Ка-Джанга.

Мини на 7.