Каджанга — синът на светлината

91

След като разпалваш огъня, ти лягаш до него и се заслушваш в трополенето на дъждовни капки по корпуса. Монотонният шум постепенно те унася и ти потъваш в дълбок сън, от който никога няма да се събудиш. Защото навътре в салона няма достатъчно проветрение и огънят постепенно е започнал да тлее. А тъкмо при такова бавно горене се отделя въглеродният окис — газ без цвят и мирис, но смъртоносен, ако не го усетиш навреме.

Нека ти послужи за утеха мисълта, че в миналото така са загинали мнозина непредпазливи хора, между тях дори и великият френски писател Емил Зола.