Каджанга — синът на светлината

69

След като разпалваш огъня, ти лягаш до него и се заслушваш в трополенето на дъждовни капки по корпуса. Монотонният шум постепенно те унася и ти потъваш в дълбок сън. Но няколко часа по-късно се събуждаш задъхан от някакъв страшен кошмар. Всъщност, не знаеш буден ли си, или сънят продължава. Главата ти се цепи от непоносима болка, а около гърдите ти сякаш е стегнат железен обръч. Нямаш сили да станеш на крака и едва пропълзяваш до отвора, където те лъхва свеж, влажен въздух.

Дълго лежиш, докато накрая се опомняш достатъчно, за да размислиш. Щом от чистия въздух ти стана по-добре, значи нещо не е наред вътре в салона. И виновникът може да бъде само един — огънят.

Разсъжденията ти са абсолютно верни. Навътре в салона няма достатъчно проветрение и огънят постепенно е започнал да тлее. А тъкмо при такова бавно горене се отделя въглеродният окис — газ без цвят и мирис, но смъртоносен, ако не го усетиш навреме. В миналото този невидим убиец е причинил гибелта на мнозина непредпазливи хора, та дори и на великия френски писател Емил Зола.

Нямаш намерение да повтаряш снощната грешка. Пренасяш огнището близо до входа и изчакваш докато салонът се проветри. Тези предпазни мерки се оказват достатъчни — остатъкът от нощта минава без произшествия.

Продължи на 83.